Денис Коробко

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | съдържание на книгата | страницата на автора

 

 

Глава 6. Алексей Андреев „Жидкое стекло”(анализ)

 

“…я здесь не экскурсовод, я здесь только прохожий…
Чехов умер, Бродский тоже,
а я еще нет или если хотите интер- нет.”

 

А. Андреев “Манифест сетературы”

 

        „Жидкое стекло” на Алексей Андреев съдържа няколко паратекстуални елемента, на които ще се спрем по-подробно. Да започнем с мотото-посвещение. Произведението е посветено: „На Блесната” („Мормышке” – Ал. Андреев има такава приказка „Сказка о Поплавке и Мормышке”). Мотото е от Ленард Коен – поет, музикант, прозаик с противоречиво творчество, в което всяка една картина се разбива от следващата като ударена с камък витрина – първата картина се обезсмисля, втората й се подиграва и това действа на първата объркващо. Тъй като това е не просто мото, а мото – посвещение, цитирам целия оригинален стих от албума “The Future”(1992):

 

    „You wouldn’t like it baby
    You wouldn’t like it here
    There’s not much entertainment
    And the critics are server
    The Maestro says it’s Mozart
    But it sounds like bubble-gum
    When you are waiting
    For the miracle to come”

 

        В мотото-посвещение при Андреев „for the miracle” се повтаря два пъти, от което ясно личи, че в случая става дума за изпълнението на песен, а не просто за стих – малка, но съществена подробност, репрезентираща опит за вписменена трансформация на авторска песен (хибрид от вокал и музикален съпровод) в произведение на дигиталната литература или кибература, както това е отбелязано над името на автора.
        Заглавието „Жидкое стекло” предизвиква асоциации за нещо, което се поддава на формиране, а също така напомня за течни кристали – монитор. Следва послание-предупреждение към читателя, уведомяващо го за някои „опасности за психиката” при прочита на произведението – декларирана е неговата различност, факта, че читателят се сблъсква със само една от електронните версии на тази книга (авторът все пак се отнася към този текст като към книга!), а също така и наличието на книжна версия („бумажная книжка”, която представлява двойки текстове, прозаични миниатюри и стихотворения, написана според принцип, близък до традиционната японска форма хайбун).
        Според посланието-предупреждение в дадената версия са представени четири „пътечки” - линкове, една от които читателят може да избере и да следва, без да се отклонява от нея, защото рискува да попадне в безкрайния лабиринт на „Жидкое стекло”. Текстът се стреми към безкрайност или поне декларира такъв стремеж – мистификация, която създава усещането за навлизане в магическо пространство.
        Преди да преминем към четирите възможности – маршрути на движение, ще анализираме естетическата функция на линка. Според Роберт Романишин WWW носи повторно очарование (re-enchantment) на света. „В различни аспекти WWW може да бъде разглеждана като „пространство, в което се формира мултимедиализирана арена за пърформанс, в която идентичностите са инсценирани, условни и трансформирани. За добро или зло, магията изпълва мрежата както с материални и символични практики свързани с трансформации на личността, така и с митичната репрезентация на този трансформационен капацитет.” (Romanyshyn 2000)
        „Мрежата създава усещане за реалност. Такива асоциации предизвикват реалии като страница/име, адрес, текст – всичко това, ако не обръщаме внимание на линковете. Линкът създава отношенията и репрезентира невъзможността за реално съществуване в мрежата.” (Shields 1996). Реално остава името, остава и авторът, но изчезва синдромът на знанието, свързан с него. В мрежата авторството е конструкт, който имплицира организацията на имагинерно свободно пространство, в което се създават свободни произведения на изкуството. Посланието-предупреждение в анализирания от нас текст маркира правила за прочита му, без те да бъдат задължителни и читателят получава знание за контекста без да избира определен линк. Създава се рамка, която отграничава и сингуларизира произведението като се опира на фигурата на един въображаем съставител (А. Андреев е реално лице, но само за книжния вариант на произведението), който поради своята единственост и уникалност, рязко се отличава от формулата на масовата култура. Подканването на реципиента към активност, т.е участие в играта, дава усещане за съпричастност към институцията „автор”, което от своя страна организира появата на аура (в см. на Бенямин) и изтръгва реципиента от „профанноста на епохата на техническа възпроизводимост”. Авторът се превръща в колективно съ-знание. Подписаният текст много по-лесно се интегрира в културното пространство, тъй като културата е митологична и свързва всичко с определени имена. Конструираната идентичност на автора е нещо като гаранция за съществуването на нечий творчески път. Подтикването на реципиента към активност или съ-авторство създава ефекта на фрустрация и възможността за изненадващи и остранени ефекти. Това рецептивно творчество протича в един сигурен хоризонт на очакване и авторовата „идентичност” е само катализатор за това. Според Роб Шилдс линкът „създава усещане за мистериозност, за неудовлетвореност, за код, който ненапълно е дешифриран. (...) Линкът разкъсва статичността на сайта и създава усещане за по-пълна презентация” (Shields 2000).
        Анализирайки романа на И. Калвино „Ако пътник в зимна нощ” Х. Р. Яус пише: „Светът на книгата винаги е бил един добре подреден свят, позволяващ да се съди за вярното и погрешното, справедливото и несправедливото, приятното и неприятното – в ярък контраст с действителния свят, който е неподреден, безкрайно динамичен, необозрим, с неизброимите си неподдаващи се на разбиране събития. Написаният свят – свят от хоризонтални редове, в който думите следват една след друга и всяко изречение заема точно определено място.” (Яус 1998). Прочитът на книжната литература пребивава в една хоризонтална плоскост, плосък е листът хартия, буквите се подреждат в думи, думите в изречения и т.н. – в хоризонтални редове. Достигайки до хипервръзка страстният читател на книжна литература трябва да се откъсне от комфорта на хоризонталността, да изневери на четения текст и спокойствието, което той предлага, да смени не само дълбочината на диспозитива, но и самия диспозитив. Кликването върху линка е изневяра. „Жидкое стекло” на Ал. Андреев предлага четири възможности за “Seitensprung” (немската дума за изневяра, буквално значеща скок встрани):
        1. || jeu de mots || - фр. – игра на думи
        2. || Kai-awase || - древна японска игра, играна предимно от аристокрацията по време на Хейянската династия (794-1185)
        „Kai” – мида, „awase” – да съответстваш. Играта се е играла с особен вид миди, с уникална форма – хамагури. Първоначално черупките просто са се разбърквали и този от играчите, който успявал да събере най-много двойки, печелел играта. Постепенно играта се усложнявала и на едната половина на черупката се пишел стих, а на другата – свързана с него картинка, но правилата останали същите.
        3. || Glassperlenspiel || - оригиналното заглавие на романа „Игра на стъклени перли” на Х. Хесе – „Играта на стъклени перли е игра със всички смисли и ценности на нашата култура, майсторът играе стях, както в епохата на разцвет на живописта художникът е играл с цветовете на палитрата.” (Хесе 1980) Романът е игра с много жанрови форми (историческо съчинение, стихове, новели, легенда, житие), понятия, термини, имена (Кнехт – нем.слуга, Пол Клее), герои (Дон-Кихот, Клигзор – герой от друго произведение на Хесе – „Последното лято на Клингзор”, Тристам Шенди на Стърн). Съчиненията на главния герой Йозеф Кнехт представляват нещо като просвирване на един и същи мотив в различни тоналности. Играта е религия, философия, изкуство – всичко заедно, символно означаване на един изтънчен вътрешен свят, интелектуална дейност an sich. Романът репрезентира играта като литературна дейност.
        4. || Rayuela || - исп. – игра на дама, а също така и заглавието на роман на Хулио Кортасар. Романът започва със съобщение от автора: „В известен смисъл тази книга е няколко книги, но преди всичко това са две книги. Читателят има правото да избира между две възможности.
        Едната книга се чете по традиционния начин и завършва с 56 глава, в края на която има три звездички, равнозначни на думата „край”, ето защо читателят може без каквито и да било угризения да не обръща внимание на продължението.
        Четенето на втората книга започва от 73 глава, в определен ред: след всяка глава в скоби е написан номера на следващата, ако случайно се объркате или загубите последователността, ще ви помогне следната таблица:...” (Кортасар 1963 „Игра в класики”) Любимото занятие на главния герой е безцелно да се разхожда из улиците на Париж. Музиката, философията, литературата, живописта са основните теми на разговорите с приятелите му, обединени в „Клуб на Змията”. Това са представители предимно на творчески ориентираното общество, разговорите между тях напомнят не разговори между приятели, а вербална престрелка, в която всеки е отворил енциклопедия на музиката, литературата, философията или живописта и чете наред.
        Гореописаните асоциативните линии, които предлагат четирите линка се прекъсват в момента на кликването върху тях. Първите два имат игрови характер и отвеждат съответно: || jeu de mots || представлява натрупване на разнородни поетични форми и завършва със два произволни варианта – със своеобразна мрежова черна дупка – “The page cannot be found” или с първия текст от следващия линк – || Kai-awase ||, който е със същата структура и завършва по същия начин както и първия, но разликата е в това, че текстовете в него са прозаични. Двата първи линка имат своеобразни текстуални напомняния за безкрайността на текстовете: „По Неве вдоль набережной плывет пара окурков (...) и исчезают из вида в темноте”, „Жаркая летняя ночь – как долго звонит телефон в доме соседа... Снимаю трубку. Нажимаю кнопку, на которой, если смотреть с моей стороны – значок „бесконечность”. Короткие гудки. А может, так и лучше. Дорого все-таки – в такую даль звонить...”
        Glassperlenspiel || Rayela|| имат литературно-игрова натовареност и представляват произволна комбинация от редуващи се стихове и прозаични миниатюри от || jeu de mots || и || Kai-awase ||. Цялостният комбиниран прочит, т.е прочитът, който не следва точно определен линк, е наистина безкраен, благодарение на което всеки прочит е по своему уникален.
        „Жидкое стекло” е произведение, използващо естетиката на фрустрация от първи тип, променящо хоризонта на очакване и актуализиращо двоен прочит. То се представя като обикновен интерфейс, като хипертекстуална версия на вече съществуващ книжен модел. Интерфейсът е комплексен, той дистанцира реципиента от произведението и имплицитно репрезентира логическата дълбинна структура на текста. Читателят не може да си състави всеобхватна картина на произведението, тъй като всеки текстови фрагмент се появява в отделен прозорец на мястото на предхождащия го и възможност за движение назад не съществува. Читателят е принуден чрез кликване на мишката да се предвижва от един текстови фрагмент към друг, като предвижването към точно определен текстови фрагмент е невъзможно. Той извършва три дейности едновременно, за да премине от един тектови фрагмент към друг: прочит на видимия текст, следване на вече описаните асоциативни линии на линковете, които се появяват под текста във всеки прозорец и кликване с мишката върху избрания линк. Видимият текст е интерфейсът. Това е класически пример за двоен прочит. В дадения случай двойният прочит има следните особености: Читателят има предписания за прочита, които получава в началото. В определени случаи (кликване върху един от първите два линка, при положение, че става дума за комбиниран прочит) тези предписания се припомнят – появяват се в прозореца вместо следващия текстови фрагмент. Тази умишлена грешка и вече споменатите черни дупки в мрежата са реторически отбелязани в съзнанието на реципиента. Линковете, намиращи се в паратекстуална позиция, са част от видимия текст, т.е стратегията на двоен прочит е актуална за всеки отделен прозорец. Прозорците следват в привидна хаотична последователност, но всъщност тази последователност репрезентира прочита на читателя-модел.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишна глава | следваща глава

 

 

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]