Сред отличените разкази може би прави впечатление известната непоследователност в подбора им и липсата на единен критерий при тяхното оценяване. Разнородността и разнообразието не само на наградените, но и на всички текстове, получени за конкурса, може да намери оправдание в самата негова постановка: “Конкурс за къс разказ, посветен на 120 г. от рождението на Йордан Йовков – без ограничение в тематиката”. Желанието да бъде посветен на Йордан Йовков, да бъде представян чрез неговото име, заявяват конкурса като строго елитарен . Фактът, че определен литературен конкурс е посветен на името на някаква личност първо изразява безусловното приемане от страна на организаторите на нравствените критерии и художествена позиция на избрания от тях писател и второ преосмисля същността на конкурса като съревнование, конкуриране не в името на наградата, а в името на докосването, на достигането на автора, чието име носи конкурсът. Целта разбира се не е уподобяване, а равнополагане на новия, на съвременния текст до качествата на стария. От тази позиция колкото по-значима е авторовата личност, чрез която е представен конкурса, толкова по-големи следва да бъдат и целите пред участниците.
          Съзнавайки значимостта и спирайки се на авторитета на Йовковата личност като мярка или критерий, предварително гарантиращ стойността на текстовете, неограчеността в тематиката, избрана от организаторите, говори за предварителен отказ от приемането на определени субективни изисквания в тяхното оценяване. На авторите до известна степен се предоставя възможността сами да определят творческите си цели и начините за тяхното осъществяване, каквито те считат, че биха могли да бъдат съизмерими с Йовковите.
          Формулировката на конкурса беше и едно предизвикателство към самочувствието, самоосъзнанието на участниците като писатели, стремящи се да достигнат високи художествени постижения, предизвикателство доколко те самите считат направения от тях творчески избор в тематиката и похватите и нивото на тяхното реализиране за значимо и стойностно, за да участват в един елитарен конкурс, посветен на Йордан Йовков.
          Действително по-голямата част от разказите са написани в първолична форма и откровено представят творческата и душевна нагласа, естетическата система и мироглед на авторите. Това, което много ме зарадва, е, че в хубавите разкази са изразени открити и добри, добронамерени и добролюбиви душевни настроения. В тях личи усет за красивото, вечноприсъстващото и вечнозовящото. Най-хубавото е, че неуверената, несмела ръка принадлежи на мласи и ведра душа, отзивчива, търсеща слънцето, радваща се на лъчите му и страдаща, когато то отсъства. Героите в тези разкази обикновено са мислещи, съзерцателни натури, които обичат да откриват живота, подобно на Сали Яшар, когото много обичат в дълбокото проникване в истинската му, красива същност. Сред тези разкази много ми се иска да назова “Ирония” на Теодора Цанкова и “Белият гълъб” на Яница Радева.
          За съжаление в голяма част от текстовете личи, че са изпратени от хора не само считащи писането на разкази за “интересно” занимание, но и непрочели на името на кого е посветен конкурсът. В тях отсъства правилна представа за творческата личност, както и какъвто и да било обоснован мотив в избора им на изразни средства.
          С направения избор комисията оправдано или не застава зад идеята на организаторите, провокираща самовзискателността и самокритичността на участниците. В публикуваните (нарочно искам да избегна думата наградени) текстове словото и водаческата роля на писателската личност са снижени до ординарното и лакейското. Говоря за Деян Димов и Димитър Димитраков. Тяхното трето място би трябвало да се схваща не като отличително, а като най-ниското от възможните, т.е. като последно. Действителната трета награда може да бъде само една и тя за мене е за разказа “Самодива”. Журито присъжда и шест поощрителни награди, с което открива пътя на младите автори към все още незаетото първо място.

Влади Владев, III курс, БФ