Каква ли си била, о моя бабо?
Ти смейш се, не звънци това – тъга.
И само уморено ехо, слабо.
Градина имаш. Зима там сега.
А дланите на явор болка стисна.
И като огледало – виждам – лед,
И сякаш тъмна страст връз мене плисна,
аз виждам: ти си като мен на глед.
Аз виждам: твоя сън във плен отлита.
Аз чувам: литна смях и млъкна пак...
Защо сега тъй тъжни са очите
и сиви са – у този мой близнак?

върни се | съдържание | продължи