Искам да омагъосам тишината:
нека тя да се превърне в стая за почивка.
Уморена от шума в слепоочието,
от ударите на сърцето,
от всичкото бърборене –
празно, като очите на глупака –
ще отброя в коридора
няколко крачки
и тихо ще расна в спокойствие.
С последната астра на октомври,
с нечуто летене на снега,
с прозрачността на заспалия парк –
с полунесъществуване.
Не ме търсете,
ако е затворена вратата
в моята стая на тишината.
Понякога млад стрък
най-накрая ще се събуди в зърното
и ще копнее за цъфтеж...
Така че чакайте ме!
Ще се видим сред
вашите студени и шумни площади.

върни се | съдържание | продължи