Светкавица. Плачът на дете.
Ослепеният свят потъва в мрак.
Лети на сляпо, блъскайки се в звездите,
в обърнатата надолу с главата Вселена.
Усеща пътя. Подушва вакуума –
Безумно опитване да търсиш пътя по миризмата,
като разхождащи се гладни кучета.
Светът полудява,
понеже празнотата няма мирис.
В дълбините му
хаотично се движат ослепителни кръгове,
които напразно се опитват
да разсеят здрача на помраченото съзнание.
Светът е замаян.
Той досадно и тежко изригва
объркани социуми и отделни същества,
които не можеха да
намерят в тъмното Гнездата си,
откъдето те бяха изхвърлени
след сблъскването с някакви препятствия.
Наплашени кучета
с дрезгави гласове
вият на светлите петна,
гледайки в празнотата с
изострени от ужас муцуни.
Някое от тях, което още може
да различава звуци,
усеща празнотата,
Прибързано търси светлина –
Сигурност, че тази дива какофония
категорично трябва да бъде записана,
у него граничи с мания,
която бавно се превръща във фобия
заедно с неизменното усилване на звука.
Светът продължава да изтръгва от себе си
своето съзнание,
надявайки се по такъв начин
да се наближи до празнината
и да се загуби в нея
за да се отърве от потребността
да търси пътя си насляпо.
Но нуждата все остава.
Така че светът продължава
своето лудо движение
вече не осъзнавайки целта на това движение,
нито собствената си слепота
Във въображението си отново той
става подреден
и методично подновява правилата на играта,
които бяха отхвърлени
пренебрегвайки пълната им непригодност
в новосъздадения Хаос.
Светът вече не се безпокои за
триенето с нагрятата атмосфера
на другия свят,
който се приближава
с катастрофална скорост.
В последния момент
преди да светне новата светкавица,
Светът се опитва да осъзнае,
от какво се ражда
безпомощен плач на дете.
Очевидно
той няма да може да разбере
защо неизбежната нужда на движение
се материализира
Точно по този начин.
Светкавица.
В празна Вселена
се чува плач на бебе.
...шит, мале, шит!
Майка Ти ще дойде сега.
Мама сега ще Те вземе на ръце,
И всичко ще бъде наред.
Не плачи, дете...
Какво е този свят за Теб?
Нали той чу първия Ти вик?
Нали той забиваше гвоздеите
В Твойто Тяло?
Но сега простиха му се
всичките грехове.
Все пак Ти дойде отново.
Виж, каква звезда
отново изгря над главата Ти!
Шит, малко, шит!...
Нали Ти не искаш,
да чуе Бащата,
как плачеш?

Шит, мъничко...
Шит...

върни се | съдържание | продължи