Ний трупахме мечтите-дарове –
тогава аз обичах тази песен.
Но паднаха сребристи дъждове,
и в нашата градина днес е есен.
И жълто-кървав пламна гняв тогаз...
Ти тоз мотив избутваш от умора.
Недей така! Все пак обичам аз
там спомените скритите до скоро.
Листата тук са други – виждаш ти,
цветята хлад обзе и мъка свлече...
И само Моцарт смей се и цъфти,
за щастие, но не за тебе вече.

върни се | съдържание | продължи