Не стига ми на мен дълбочина.
Водата ми зимъска е студена.
Наслада вече нямаш ти от мене –
да няма – искам – никой тук вина.

Аз жаждата ще утоля едвам,
не чакам благодарности. И ето
говорят тъй за мен: тя е напета...
До мен се гуши само че трева.

Защо? Това е тайна и за мен.
Когато тишината се разправи,
и капка няма този да остави,
живота на когото бе спасен.

върни се | съдържание | продължи