Ще бъде всичко – знам – както било,
тъй като никой няма да усети.
И чупя време с пръсти кат стъкло –
в парчетата му вечността ми свети.

Като преди ще бъде всичко – знам:
от рай до пъкъл време се провира,
и неизпито виното… Но плам,
тоз, който във сърце ти, не умира.

Ще мине нощ и време ще тупти,
ще вдигнеш жадно чаша и ще мръднеш,
на рамо ще напънеш кръста ти,
в деня кат, на Голгота, ще си тръгнеш.

Защото над горещо ти чело
като клеймо на чужди свят сияе.
Ще бъде всичко – знам – както било,
как само да те спра – това не зная.

върни се | съдържание | продължи