Застинал глас – от гърло не излиза:
ще по-добре е да се премълчи,
че има толкоз нежности наблизо,
че пълни със съмнения очи.

А пролетта към бреговете плава,
реди украси лятото така...
Тук лишни думи – не за думи става,
а истината – посегни с ръка.

Стърнището ръжта покрива тамо,
докълва птица късче на тъга,
и нежността дано почака само:
аз стъпвам – отворете ми сега.

върни се | съдържание | продължи