Тъга в сърцето ми се вдигна,
кат ален мак.
Не моля в твоя рай да стигна –
го няма пак.
Бял лист – то миналото също,
изтри се май.
Злощастен Марко, твойта къща
от други, знай
все има разлика – да зърнеш:
смола и дим.
Съди и ти ще се превърнеш
на подсъдим.
Обичайте! Днес ви прощават
под блясък тих.
И някой ден смъртта ще става
със черен щрих.
Сега на други тайнства пламък
веч аз приех.
За твоя рай стремеж аз нямам,
то – друго е.
На кръстопътя нощем черен
сред вик и вой
пусни ме в твоя пъкъл, верен
любими мой!

върни се | съдържание | продължи