Дарио Фо

драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

 

 

Първа картина

 

 

     

    Рим, министерство.
    Влизат петима   ч и н о в н и ц и:   с черни панталони, черна жилетка, клоунска шапка на главата, изпод която на челото и между слепите очи в полукръг се подават коси. Подобно на ордени, на вратовете им висят печати. Маршируват покрай преграда с гишета.
    На дяс-но!
    Тръгват към авнасцената и пеят:

     

     

     

    Издигнаха пирамида за прослава на Хеопс,
    жертвеник за Леонид, за Цезарите - арка,
    монолитен обелиск за Верцингеторикс;
    континентът в Атлантика, открит от Христофор,
    в памет на мореплавателя бе назован Америка;
    на името на голям лекар кръстиха един микроб;
    и по липса на пирамиди накрая клиницистите,
    за да ги споменават поколенията,
    кръщаваха органите, органите:

     

      Има Бариева кост и тръба Евстахиева,
      има шлем на Сципион и Бариев нерв,
      има Дариева колесница - всеки има своя плоча паметна;
      но за онзи, който се погрижи за това,
      никой вече не си спомня.

     

    Кой беше великият бюрократ, който измисли формулярите,
    печатните пропуски, клеймото за заверка,
    служебните формалности и такси задължителни,
    заверките при невалидност, тампона за печатите,
    входящи, изходящи дневници, книга протоколна,
    служебните бележки и удостоверения разнообразни?
    Няма паметна плоча, където се е родил, и може би
    в регистъра на населението записан е кат` анонимен, анонимен!
    Побратими чиновници, не бива да униваме,
    да възпеем подвига на тоз гений на печатите,
    отваряйте гишетата и прославете онзи,
    който от любов към нас създаде тука всичко:
    печатите кръгли, хартия гербова,
    таксовата марка и разни формуляри,
    кламери, мастилници, писалки и пера
    и папка за доклад на началник отдела.

     

     

      (Петимата чиновници застават зад гишетата. По време на песента гишетата са отворени, а сега едно по едно се затварят, като само първото остава отворено.
      Влиза   е д н а   Ж е н а   и отива веднага на първото гише. Влиза   Д ъ л г и я.   Носи тежък куфар и един пакет. Застава зад Жената. Когато идва редът му, гишето се затваря и почти едновременно се отваря друго.   Д ъ л г и я,   възпрепятстван от куфара и пакета, но най-вече разсеян от странната прилика на Жената с една от приятелките на   А н д ж е л а,   стига късно до другото гише и бива изпреварен на опашката от   д р у г   М ъ ж,   току що дошъл.)

     

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Аз съм преди вас... Защото ако е въпрос да се надбягваме, всеки може така!

     

    МЪЖЪТ

     

      Аз не съм се надбягвал...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Забелязва странната прилика на   М ъ ж а,   с един от своите приятели.)

       

      Хей, попе, какво правиш тук в Рим?

     

    МЪЖЪТ

     

      Моля?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Я не се шегувай, защото не можеш да ме заблудиш, макар и да си си пуснал мустаци!

     

    МЪЖЪТ

     

      Вие престанете да се шегувате... и особено с човек, който няма нито време, нито желание за това.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Извинявайте, аз ви взех за един мой приятел, който няма мустаци... Но щом имате мустаци, дръжте си ги... Няма да се караме...

       

      (В този момент се отваря друго гише.)

     

    МЪЖЪТ

     

      Я не се подигравайте с моите мустаци... Махнете се! Или, напротив, заповядайте... И благодарете на Бога, че бързам, иначе...

       

      (Тръгва към другото гише.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Защо се ядосвате?... Ясно, засегнах го на мустак... Още не е забранено да се говори срещу мустаците. Впрочем за щастие и духовенството не ги носи вече.

       

      (В същия миг гишето пред   Д ъ л г и я   се затваря. Той махва ядосано с ръка и не му остава друго, освен да се нареди зад   М ъ ж а,   който го гледа злобно.
      Идва   е д н а   Ж е н а   и на свой ред застава на опашка. Жената прилича на друга приятелка на   А н д ж е л а.   Д ъ л г и я    я поглежда и решава да я заговори.)

       

      Извинете, знаете ли, че приличате досущ на една приятелка на моя приятелка, която е...

     

    ЖЕНАТА

     

      (Прекъсва го с досада и го поглежда злобно.)

       

      Моля?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      ...която е... хм-м... взех ви за една моя роднина, която е червенокръстка в Швейцария.

       

      (В този момент се отваря друго гише.   Ж е н а т а   тръгва, взима куфара си и се нарежда там. Мъжът се бави на гишето, а Жената бързо свършва работата си и се готви да освободи мястото.   Д ъ л г и я   си взима багажа и тръгва към освободеното място. Но жената се сеща за нещо, връща се обратно и застава пак пред гишето.)

     

    ЖЕНАТА

     

      Забравих... може ли да ми дадете списък на документите, които трябва да взема от общината? Благодаря...

       

      (За няколко мига   Д ъ л г и я   е объркан, защото зад гърба му   М ъ ж ъ т   вече се отдалечева.   Д ъ л г и я   бърза да заеме мястото му, но се забавя докато си премести багажа, и пристига късно. В бързината е везел куфара на   Ж е н а т а,   която веднага протестира.)

       

      Ей, младежо! Без такива шеги!... Това е моят куфар!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ах, ама разбира се, извинете, това беше лапсус...

     

    ЖЕНАТА

     

      Хубава извинение! Отначало се припознава в мен, а след това в куфара...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Моля ви се, да не мислите, че... Вижте, куфарите ни много си приличат. Я виж каква е подозрителна!... Да не започна сега да крада куфари... и то от картон.

       

      (към гишето)

       

      Моля, ако обичате...

       

      (Но с трясък се затваря и второто гише, на което е била   Ж е н а т а.)

       

      За всичко си виновен ти, защо не те оставих вкъщи!

       

      (Като казва това, ритва куфара на   Ж е н а т а.)

     

    ЖЕНАТА

     

      Хей Вие, полудяхте ли?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      О, извинявайте, мислех, че е моят...

     

    ЖЕНАТА

     

      Да, да... „Извинявайте, извинявайте“... Да се благодарите на Бога, че не съм мъж!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Много съм му благодарен...

       

      (Започва да бърше куфара й, после тръгва към друго гише, което за зла участ се затваря пред носа му.)

       

      Ще взема да я разбия тая автоматична изповедалня!

       

      (Ж е н а т а   излиза.   Д ъ л г и я   се обръща и се спъва в своя куфар. Ядосано поглежда в какво се е спънал, засилва се да го ритне, но остава с вдигнат крак, защото в този момент с чаши кафе върху поднос влиза   С е р в и т ь о р,   който прилича на един от приятелите.)

       

      Джулио!...

     

    СЕРВИТьОРЪТ

     

      Името ми е Серджо, не Джулио... Но ако искате нещо, трябва да отидете в кафенето. Аз обслужвам само чиновниците...

       

      (Чука с лъжичката по една чаша, която звънти.)

       

      (При звънтенето на чашата като с магическа пръчка се отваря първото гише.   С е р в и т ь о р ъ т   подава чашата, чиновникът я взима и затваря гишето под носа на Дългия, който е изтичал с документ в ръка.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Моля, ако обичате...

       

      (В това време   С е р в и т ь о р ъ т   отива към друго гише, почуква с лъжичка по чашата, трак! - отваря се гише, но е това зад гърба му - петото.   Д ъ л г и я   се обръща веднага, но е вече късно. Чиновникът е прибрал кафето си и е затворил.)

       

      Извинете, но... този не пие ли кафе?

       

      (Сочи към гишето, което е останало затворено, и се приближава към   С е р в и т ь о р а.)

     

    СЕРВИТьОРЪТ

     

      Не, този пие винаги чай с лимон...

       

      (Взима една по-голяма чаша от подноса, подава я на гишето, което бързо се отваря и затваря.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Е не, това не се трае вече! Аз бягам от приятелите, защото се подиграват с мен, а тук намирам техните двойници, които се подиграват още по-лошо!

       

      (Рита силно куфара. Извиква от болка и започва да подскача на един крак. В това време   С е р в и т ь о р ъ т   бързо прибира чашите, които чиновниците му подават, и веднага пак затварят гишетата. При опита на   Д ъ л г и я   да успее на някое гише, пръстът на ръката му остава затиснат.)

       

      Ох! Пръста ми!...

     

    СЕРВИТьОРЪТ

     

      (хили се нахално)

       

      Ха-ха! Ама че му притиснаха пръста! Никога не съм виждал така притиснат пръст...

       

      (С е р в и т ь о р ъ т   продължа да се надсмива, не вижда, че влиза   М ъ ж ъ т,   когото видяхме в началото, и се блъска в него. Няколко чаши падат на земята. Гишетата се отварят.   Ч и н о в н и ц и т е   се изсмиват всички едновременно и затварят.   С е р в и т ь о р ъ т   събира от земята парчетата с помощта на   М ъ ж а,   после се мъчи да изчисти с кърпа изцапаното му сако. Извиняват се един на друг. В трескавото усърдие да му изчисти сакото   С е р в и т ь о р ъ т   стига до ръката му, хваща я и започва с кърпата да му търка ноктите, както правят маникюристите.)

       

      Извинявайте, не ви видях.

     

    МЪЖЪТ

     

      И аз също. Мислех си за документите... Голяма беля ви направих.

     

    СЕРВИТьОРЪТ

     

      А, това е нищо! Но вашето сако... Вижте как се изцапаха ръкавите.

     

    МЪЖЪТ

     

      Ще се изчисти с малко вода.

     

    СЕРВИТьОРЪТ

     

      Да се надяваме...

       

      (Плюе върху сакото и се опитва да го изчисти с ръкава си.)

       

      Още веднъж извинявайте...

       

      (С е р в и т ь о р ъ т   си тръгва, но   Д ъ л г и я   нарочно му бута куфара в краката.   С е р в и т ь о р ъ т   пада с голям шум, хвърчат счупени чаши.   М ъ ж ъ т   хвърля в краката му пакета и той пада. Гишетата се отварят и   ч и н о в н и ц и т е   подават глави, за да се насладят на случилото се. Хилят се.   Д ъ л г и я   се спуща бързо и затваря едно по едно гишетата, а главите на   ч и н о в н и ц и т е   остават притиснати като в гилотина. После ритва силно   С е р в и т ь о р а,   който току що е събрал счупените чаши. От ритника   С е р в и т ь о р ъ т   изхвръква през вратата навън.   М ъ ж ъ т   разбира, че и него го очаква същото и побягва.   Ч и н о в н и ц и т е   викат за помощ.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Стига! Тишина!... Казах стига! Тишина! Внимание!...

       

      (Заключва вратата.)

       

      О-ох! Сега, след като най-сетне имам честта и удоволствието да ми обърнете внимание, изслушайте ме... Дойдох тук по много важна работа: за моята пенсия. Нося всички документи...

       

      (Отваря куфара, изважда пакет с документи, размахва ги и ги пъха под носа на всеки един от   ч и н о в н и ц и т е.)

       

      Акт за раждане... Удостоверение за местожителство... Удостоверение, че не притежавам имоти... Че не подлежа на военна служба... Протокол за трайна инвалидност... Всички заверки... обикновени... предварителни... специални... окончателни... Неща, от които нищо не разбирам.... Аз изпълних моя дълг, вие изпълнете вашия: проверявайте, попълвайте, подписвайте, подпечатвайте, сложете всички гербови марки, клейма, печати, заверки, сложете каквото ви дойде на ума... Аз искам само едно: да изляза оттук с редовни документи, за да мога да си получа пенсията.

       

      (Грабва последователно печатите, които висят на ластик на вратовете на   ч и н о в н и ц и т е,   и като ги удря на челото на всеки един от тях, те остават там залепени. После отива встрани, хваща една ръчка в края на дългата картотека, която минава през всички гишета и на която са прикрепени листове за подпечатване.)

       

      Нямам време за губене... И за да ви стане това по-ясно, донесъл съм тук едно подаръче от Африка, което, кълна се, ще възпламеня под носа ви, щом усетя, че искате да хитрувате... Моля, вижте: бризентна бомба модел 38.

       

      (Изважда от куфара ръчна бомба и я поставя на масичката до вратата.)

       

      Хайде! Кръглите печати!

       

      (Двама чиновници изпълняват, като навеждат главите си над листовете.)

       

      Правоъгълните печати!

       

      (Други двама чиновници изпълняват.)

       

      Всичките печати! Подпечатвай, подпечатвай, подпечатвай!... Всичките печати!

       

      (Ч и н о в н и ц и т е   не изпълняват.)

       

      Казах - всичките печати!

       

      (както по-горе)

       

      Дявол да го вземе, направи засечка!

       

      (Силно дръпва към себе си картотеката и започва да я движи напред-назад под носа на   ч и н о в н и ц и т е,   които ритмично навеждат глава и подпечатват документите. Получава се впечатление за някаква необикновена машина на бъдещето.)

       

      Педпечатвай, подпечатвай, подпечатвай, подпечатвай!

       

      (С постепенното засилване на ритъма се получава впечатление за движение на лостове на парен локомотив, като в същото време се чува и тракането на колела. И накрая едно „ту-ту-у-у!“, последвано от шума при спиране на локомотив.)

       

      Ту-ту-у!... Пуф-ф-ф! Паф-ф-ф!... Пристигнахме! А сега липсва само адресната карта, която естествено ще намерим в съответната картотека.

       

      (На стената встрани са наредени касетки.   Д ъ л г и я   изважда съответната касетка.)

       

      От тази страна е буква „А“, от другата - буква „С“. Буква „Т“ трябва да е натам; и действително е тук.

       

      (Слага касетката пред лицето на първия чиновник.)

       

      Хайде, извади моя картон с името Темпо Серено Нуволо Аджитато... и който се разсмее, ще го цапна по носа!

       

      (Чиновникът като папагал изважда със зъби едно картонче и го поднася.)

       

      Късмети, късмети! Опитайте си късмета! Браво, извади добър късмет. Това съм аз: Темпо Серено, роден в... отличителни белези... Порода: ловджийско куче... Не може да бъде!... Ами да, така пише... порода: ловджийско куче; специалност: птичар; рязана шапка, големи уши, къси кучешки зъби, очевидно мелез... Ха-ха-ха!

       

      (Смее се истерично.)

       

      И тъй, значи, аз съм мелез?!

       

      (Ч и н о в н и ц и т е   се смеят.   Д ъ л г и я   грабва бомбата и освобождава предпазителя.   Ч и н о в н и ц и т е   престават да се смеят.)

       

      Кой ми погоди този мръсен номер? Кажете, кой? Предупредих ви да не хитрувате... да не се подигравате! Не позволявам това дори на моите приятели, които ми плащаха, за да се подиграват с мен. Аз - ловджийско куче, а?!

       

      (Вдига ръка да хвърли бомбата.)

       

      Скъпо ще си заплатите за това! Хайде, смейте се де, посмейте се за последен път! Хайде!...

       

      (Ч и н о в н и ц и т е   искат да извикат, но са занемели от ужас.)

       

      Хайде, господа... Стрелба по глави... Четири куршума за двайсет стотинки!... Кой е наред? Ха-ха-ха!...

       

      (Някой блъска и чука по вратата.)

     

    ГЛАС

     

      Отворете!... Какво става тук?!... Отворете!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ей че хубави муцуни!... Ха-ха-ха!...

       

      (Сцената се затъмнява. Чува се шум от разбиване на вратата и викове.)

     

    ГЛАСОВЕ

     

      Дръжте го! Внимавайте, че има бомба! Дръж го!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Целете се добре, господа, за награда получавате медал. Маймунка за господина, топка на ластик за...

       

      (Смее се като полудял.)

       

        (Светва.   Д ъ л г и я,   с белезници на ръцете, седи на стол. Срещу него е седнал полицейския   И н с п е к т о р;   изправен до него - полицейски   С е р ж а н т   в цивилни дрехи.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Оглежда ги от главата до петите.)

       

      Топка на ластик...

       

      (Като че ли ги познава.)

       

      Ето пак... още двама двойници.

       

      (Към полицейския   и н с п е к т о р.)

       

      Извинете, вие нямате ли в Милано близнак, който работи ту като сладкар, ту като поп?

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Като поп ли?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (на един дъх)

       

      Да, поп... който обаче не е истински православен... а си играе на православен. Във всеки случай той ме ожени... Но вие приличате и на   С л а д к а р я.   Щом ви видях, веднага си рекох: „Я виж тоя колко прилича на   С л а д к а р я!“

       

      (Докато говори,   Д ъ л г и я   размахва така окованите си в белезници ръце, сякаш размотава грънче вълна.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Престани!... Напразно се опитваш да ни омотаеш...

       

      (И н с п е к т о р ъ т   несъзнателно движи ръцете си така, сякаш намотава кълбо.)

       

      Тоя номер да се правиш на малоумен е стар и пред мен не минава.

       

      (Изведнъж забелязва какво прави с ръцете си и захвърля въображаемото кълбо, което   С е р ж а н т ъ т   взима и слага в джоба си.)

       

      Хайде сега сериозно... Как се казваш?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      А ти?

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Как „а ти“? Тук аз задавам въпроси...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Все ти ли? А, не може така... Трябва да се редуваме... Дай да се изброим... Нали и той ще играе?... Хайде. Ала, бала, ница, турска паница...

       

      (Брои с ръка, както правят децата.)

       

      Сбърках. Хайде отначало... Ала, бала, ни-ца...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Стига вече!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ако искаш да свършим на „ца“, тогава е твой ред...

       

      (Сочи към   И н с п е к т о р а.)

       

      Той не играе.

       

      (Поканва   С е р ж а н т а, който замахва да му удари шамар.   Д ъ л г и я   среща ръката му със своята и се чува пляскане на двете длани. Получава се детската игра с пляскане на ръцете. Накрая шамар получава   С е р ж а н т ъ т.)

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      Ще престанеш ли да се правиш на циркаджия? Ще отговаряш ли на въпросите на господин инспектора?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      А-а... ама той инспектор ли е? Трябваше да ми кажете веднага... Абе на мен ми мина през ума, че поп и сладкар не могат да слагат белезници... Ей, инспекторе, знаеш ли какво ще ти кажа? Много си ми симпатичен!

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      (Губи търпение и го удря по врата.)

       

      Нахалник! Как смееш да му говориш на „ти“?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      А той как смее да ми говори на „ти“?... Има ли някакъв член от наказателния и гражданския кодекс, който да казва, че един инспектор може да говори на гражданите на „ти“, а гражданите не могат да му говорят на „ти“?

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      Грубиян! Нахалник! Ти за какво се мислиш?

       

      (Удря го по лицето.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      А, не! Тук нанасят тежък побой... Лека нощ.

       

      (Понечва да си тръгне.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (Спира го.)

       

      Успокой се... Ела тук и седни... Добре, щом толкова държиш на етикета, ще ти говоря на „вие“. Доволен ли си?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Слушай, инспекторе, размислих: я по-добре да си говорим на „ти“, по-непринудено е... Нали ледът между нас вече се топи...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      И търпението ми се топи!...

       

      (Въздържа се, защото сержантът му прави знак да се успокои.)

       

      Впрочем име и презиме, моля!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Темпо Серено Нуволо Аджитато1...

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      (извън себе си)

       

      Престани да се подиграваш, защото, ако господин инспекторът има търпение, аз нямам!

       

      (Удря го с опакото на ръката си.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Това на нищо не прилича! Тука бият, както бият негрите - с вързани ръце... Е не, не се признава...

       

      (Дръпва се, защото   С е р ж а н т ъ т   замахва да го удари пак.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Хей, ти!

       

      (С е р ж а н т ъ т   улучва   И н с п е к т о р а.)

       

      Стига, сержанте!

       

      (Скръцва със зъби към   Д ъ л г и я.)

       

      Докога ще чакам?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ако сержантът продължава да нервничи, аз няма да говоря и толкоз... Впрочем Темпо Серено Нуволо е действително истинското ми име; ако не вярвате, вижте един от тези документи, най-вече този...

       

      (Сочи една хартия, която се подава от куфара.)

       

      и ще видите.

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      (Взима документа и чете.)

       

      Онерес Опмет...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (Гледа го с презрение.)

       

      Сержанте! Четете наопаки!

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      А, вярно.

       

      (Обръща листа.)

       

      Тевпо Серено, точно така пише...

       

      (Подава документа.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Нуволо и Аджитато са другите ми две кръщелни имена. Нали ви казах...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (Чете бланката на документа.)

       

      Министерство на войната, удостоверение за трайна инвалидност... Защо, вие да не сте инвалид?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Разбира се... Втора група...

       

      (Към   С е р ж а н т а,   който пребледнява.)

       

      Сержанте, четох някъде, че има много тежки наказания за онзи, който упражни насилие над инвалид... Особено пък ако е поставен във физическа невъзможност да се отбранява! Сержанте, този път загази здравата!

       

      (Удря му шамар.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Махнете му белезниците.

       

      (С е р ж а н т ъ т   сваля белезниците.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Глей ти какво нещо е животът! Някой се изтрепва да прави кариера, но един прекрасен ден само заради някаква глупост, трас! Всичко отива по дяволите! И то заради този мръсен навик да бие! Тия лоши ръчища...

       

      (Пляска го по ръцете.   С е р ж а н т ъ т   иска да се защити, но   Д ъ л г и я   го спира с думите.)

       

      А-де... а инвалид де! Инвалид не се докосва дори с цвете - както казва поговорката!... Искате ли един съвет? Сложете си белезниците!

       

      (С е р ж а н т ъ т   като хипнотизиран понечва да си сложи белезниците, но се сепва.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Сега да продължим. Сержанте, записвайте, моля!

       

      (С е р ж а н т ъ т   вади бележник.)

       

      Да уточним. Име: Серено, презиме: Темпо... Записахте ли?

       

      (С е р ж а н т ъ т,   смутен, кима утвърдително с глава.)

       

      Професия?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Копой; порода: ловджийско куче...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (разсеяно)

       

      Копой...

       

      (Изведнъж скача.)

       

      Слушайте, сега прекалявате!

       

      (Побеснял, отива до него.)

       

      С мен никой досега не се е подигравал, дори и истинските престъпници!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Инспекторе, по-внимателно с инвалида... Помислете за семейството си!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Добре.

       

      (Сяда, като пухти.)

       

      Но ви предупреждавам, че ако не престанете да се правите на духовит, независимо дали сте инвалид, или не, с риск да ме изпратят в Калабрия...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      За Бога, не в Калабрия! Не допускайте да ви изпращат там, господин инспекторе, ще ми бъде много мъчно!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Сега - на същността на въпроса.

       

      (Вади от джоба си ръчната бомба.)

       

      Откъде взехте тази бомба?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ами че това не е истинска бомба! Не усещате ли, че е лека, значи, е празна. Позволете.

       

      (Взима я от ръката му, развива я до половината, след това, обърнат към   С е р ж а н т а,   замахва да я хвърли.)

       

      Сержанте, с тебе е свършено!

       

      (С е р ж а н т ъ т   отскача назад и пада върху коленете на   И н с п е к т о р а.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ И СЕРЖАНТЪТ

     

      (с вдигнати ръце)

       

      Стига шеги!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Хич не се шегувам! Хайде, четете тук... Четете високо!

       

      (Показва им вече познатия ни картон от регистъра на населението.)

       

      Четете в хор, хайде!

       

      (Заплашва ги с бомбата.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ И СЕРЖАНТЪТ

     

      (Четат на глас едновременно, единият седнал на коленете на другия, и в ритъм движат ръцете си като индийски танцьорки.)

       

      Темпо Серено, роден на 24 март 1924 година в Санджано; порода: ловджийско куче...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      С рязана опашка, очевидно мелез!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Това е невероятно!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Да, невероятно е! А вие щяхте да ми разбиете мутрата и рискувахте да отидете в Калабрия, убеден, че се подигравам с вас... Какво да правя аз, като идвам тук да си взема пенсията, а излиза, че трябва да плащам кучешка такса, да нося кучешка марка на врата, намордник с нашийник и каишка?! А после протестирате, че на човек му идва до гуша и e готов да хвърли бомба!

       

      (Замахва с бомбата.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Прав сте, прав сте. Ще видим да оправим тази злостна шега, а сега се успокойте и махнете това нещо...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Не се безпокойте, няма никаква опасност... Това е запалка за маса...

       

      (Отваря я, натиска с палец колелцето, от искрата пламва фитилът и   Д ъ л г и я   си пали цегарата.)

       

      Ето, видяхте ли, и това е една шега... Аз се шегувам с теб...

       

      (Подхвърля запалката с горящия фитил.)

       

        (Двамата едва успяват да я хванат.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ И СЕРЖАНТЪТ

     

      Не, недейте!

       

      (Подхвърлят му обратно запалката.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Хваща я във въздуха.)

       

      ...Ти се шегуваш с мен... И така целият свят става шега... Но бъдете спокоен, аз съм свикнал, не се засягам!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Но аз - да! Аз не понасям шегите!

       

      (Двамата със синхронизирани движения продължават пантонимата до пароксизъм.)

       

      Особено когато ги правят длъжностни лица, които трябва да бранят правдата и авторитета на гражданите.

       

      (Побутва   С е р ж а н т а   да стане от коленете му.)

       

      Сержанте, разбирам вашата привързаност към началството, но съм принуден да ви обезпокоя.

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      Ей, вярно.

       

      (Става.)

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (Пак към   С е р ж а н т а.)

       

      Доведете ми всички чиновници от тази служба... Бързо! Ще ги науча аз! Ще разберат какво значи да си правят шеги със сериозни неща!

       

      (С е р ж а н т ъ т   отваря рязко вратата и   ч и н о в н и ц и т е,   които са подслушвали отвън, се намират изведнъж в стаята.)

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      Аха, подслушвате, а?!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Браво, заповядайте. Така няма да губя време да ви обяснявам за какво става дума. Заповядайте!

       

      (Ч и н о в н и ц и т е   застват пред него в редица.)

       

      Какъв е този фарс?!

       

      (Бута под носа на всеки един картона от регистъра на населението, като минава церемониално пред тях.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Върви зад   И н с п е к т о р а   с явно задоволство.)

       

      Хайде, кажете! Какво е това?

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Никой нищо на знае, нали? Тогава аз ще ви кажа какво е: това е най-злостната шега... подигравка с гражданите!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (подскача)

       

      Които плащат данъци!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Които плащат данъци...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Благодарение на които получавате заплати...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Благодарение на които... Не, да не бързаме!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Добре, да не бързаме, но ще видите, че дотам ще стигнем.

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Искам да знам за тази осъдителна, долна постъпка, която хвърля петно не само върху вашата служба, но и върху всички държавни служители...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (пак подскача)

       

      Включително и мен.

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      ...Включително и мен!... И именно за да защитя честта и достойнството на... на...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (подсказва)

       

      На тези хора...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      На тези хора... благодаря... искам да ми кажете името на онзи безсъвестен човек, който е между вас! Давам ви срок три минути, след което...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ще ви разстрелям всички!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Ще ви разстрелям всички!

       

      (Д ъ л г и я   изпълнява пантомима на стрелба с автомат. Автоматът уж прави засечка, той започва да го разглобява, сглобява го, като го превръща в цигулка, на която изпълнява кратка фуга.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Е, би било пресилено да разстреляме всички. Да проведем една хубава децимация:2 първи, втори, трети...

       

        (Започва да брои   ч и н о в н и ц и т е.)

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      (Прави крачка напред.)

       

      Мога ли да говоря?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Не!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (разсеяно)

       

      Не!

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      (угоднически)

       

      Не!

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Един момент, нали точно това искаме...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (като папагал)

       

      Нали точно това искаме...

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Мисля, че аз - също и от името на моите колеги - мога да дам някои пояснения за случилото се...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Видя ли, инспекторе? Дацимацията винаги дава резултат... Сержанте, да се протоколира!

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Причините за случилото се датират отпреди петнайсет години.

     

    ВТОРИ ЧИНОВНИК

     

      Беше още през време на войната.

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Един от старите чиновници го пенсионираха преждевременно и не можа да дочака повишението си...

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      ...което щеше да получи след няколко месеца...

       

      (Всеки от   ч и н о в н и ц и т е,   когато започва да говори, пристъпва крачка напред и като свърши, се връща на мястото си.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ето една шега, която липсваше в моята колекция...

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Та чиновникът, казвам, комуто съдбата изигра тази лоша шега...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Не знаех, че тук наричате началниците „съдба“ - съдбата началник; съдба на отдел, съдба на отделение, съдба на секция.

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Моля ви се, оставете ги да се изкажат...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Извинявам се... И тогава какво направи този онеправдан чиновник?

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Той едва не полудя...

     

    ЧЕТВЪРТИ ЧИНОВНИК

     

      И за да си отмъсти за извършената неправда по отношение на него, започна да нанася изменения и допълнения в регистъра на населението...

     

    ВТОРИ ЧИНОВНИК

     

      ...за който беше пряк и единствен отговорник от трийсет години насам. И така създаде истински хаос в целия отдел на министерството.

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      И действително в резултат на това излизаше например, че един свещеник е женен за горски пазач.

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Друг пък, че умрял, преди да се роди.

     

    ПЕТИ ЧИНОВНИК

     

      ...Че един генерал още не е служил войник.

     

    ВТОРИ ЧИНОВНИК

     

      Един друг беше възкръснал двайсет години след смъртта си, беше се изселил в Америка, променил пола си и сключил брак...

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      ...с мулат от Мартиника.

       

      (Пристъпването напред и назад на чиновниците намопмя на регионален фолклорен танц с разминаване и завъртане.)

       

      Всички тези трансформации обаче бяха извършени само по отношение на близки и роднини на колегите и началниците, които той считаше виновни за нанесената му обида!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Прекъсва го.)

       

      Е добре, а аз какво общо имам с тях? Какво съм му направил на оня, та ме е превърнал в ловджийско куче, и при това мелез?

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Нямата ли някой роднина тук в министерството?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Не, аз съм от Ломбардия.

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Може би съвпадение на имената...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Какво ти съвпадение?! Нима друг е имал тази орисия - баща му да е така луд като моя!

     

    ВТОРИ ЧИНОВНИК

     

      Може би се е поувлякъл при измененията в регистъра на населението...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (почти истерично)

       

      Та тъкмо с мен ли намери да се увлече? Ще го увлека аз него! Ще го пребия този кретен!

       

      (Хваща за ревера един от   ч и н о в н и ц и т е.)

       

      Къде е, къде живее? Ще отида да го пенсионирам аз.

     

    ВТОРИ ЧИНОВНИК

     

      На гробищата!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Умря ли?

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      Да. Около два месеца по-късно. Казват, че непрекъснато се смеел... и смехът му бил толкова заразителен, че роднините и приятелите около смъртното му легло не могли да се въздържат... Казват, че се смели и по време на погребението...

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Как казват? Аз бях там и, честна дума, това беше най-забавното погребение през живота ми...

     

    ЧИНОВНИЦИТЕ

     

      (в хор)

       

      Голям смях падна!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Сега да оставим настрана веселите погребения и да се върнем на нашия въпрос. Кажете как се оправихте с този хаос.

       

      (Ч и н о в н и ц и т е   отново се движат както по-горе.   Д ъ л г и я   сяда да ги наблюдава като зрител в театър.)

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Отначало всички бяхме отчаяни, а най-вече началниците. Измененията бяха направени с такава вещина и съвършенство, че за да се оправи тази бъркотия, би трябвало да викаме всеки един от засегнатите...

     

    ВТОРИ ЧИНОВНИК

     

      Да не говорим за умрелите...

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      Или за онези, които не бяха още родени...

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Скандалът беше неизбежен... Също и анкетата, която щеше да последва,

       

      (Докато   ч и н о в н и ц и т е   се движат напред-назад,   С е р ж а н т ъ т   си слага белите ръкавици и започва да регулира „движението“.)

       

      както и съдебният процес... Да не говорим пък за смешното положение, в което щяха да се озоват хората, замесени в трагичната подигравка - все високопоставени личности.

       

      (И   И н с п е к т о р ъ т   е увлечен в играта, но прекосява сцената в момента, когато   С е р ж а н т ъ т   регулировчик е застанал в положението „стоп“.   С е р ж а н т ъ т   вади свирка и свири продължително. Готви се да глоби   И н с п е к т о р а,   но той вади служебната си карта и му я бута под носа.)

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      (Сепва се.)

       

      Считайте, че не е било...

       

      (Обърнат към другите, които са се струпали на едно място.)

       

      Придвижвай се, придвижвай се!

       

      (После към третия   ч и н о в н и к.)

       

      Вие продължавайте.

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      Спасението дойде, когато при бомбардировките беше разрушено едно крило от сградата. Тогава събрахме всички инкриминирани документи и ги изгорихме, а после казахме, че са унищожени от бомбата...

     

    ЧИНОВНИЦИТЕ

     

      (в хор)

       

      Да бъде благословена бомбата!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Всички документи освен моя!

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      Да, всички освен вашия. Не разбирам как и защо сме го пропуснали!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Изправя се бавно, изглежда ги един по един и казва заплашително.)

       

      А, не разбирате ли?! Тогава аз ще ви кажа защо... Защото не съм от вашите хора и не участвам в премиалните... Следователно никой не се е заинтересувал от мен!... Но ако бомбата тогава ви е спасила, сега ще ви унищожи всички.

       

      (към   И н с п е к т о р а   и   С е р ж а н т а)

       

      А за вас ще решим после. Сега започвам да разбирам защо онзи ваш луд колега ме е набутал и мен. Аз съм бил резервният фитил, в случай че първият направи засечка... Ха-ха-ха! Чуйте, онзи продължава да се смее...

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      (сериозно загрижен)

       

      Започва да полудява и той.

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      Успокойте се! Не се вълнувайте толкова. Може да ви стане лошо... Ще видите, че ще оправим всички по най-добрия начин. А сега седнете и стойте спокоен. Оставете на мен.

       

      (Всички се надпреварват да подават столове на   Д ъ л г и я   и на   И н с п е к т о р а,   които обаче в суматохата не успяват да седнат на тях и тупват на земята.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Лесно е да каже „стойте спокоен“.

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (бащински)

       

      Чакайте сега. Ако не греша, вие дойдохте тук, за да си получите час по-скоро пенсията. А мислите ли колко дни, месеци и години ще изминат, докато всичко се оправи? Не забравяйте, че едва когато свърши процесът, вие ще можете да възстановите вашата самоличност. Ето защо аз смятам, че първото нещо, което трябва да се уреди, е положението ви в регистъра на населението. За останалото бъдете спокоен. Уверявам ви, че   ч и н о в н и ц и т е   няма да останат ненаказани.

       

      (към   ч и н о в н и ц и т е)

       

      И тъй като всички тук, повече или по-малко, носите отговорност, размърдайте се, във ваш интерес е.

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      Що се отнася до регистъра на населението, има един изход, но всичко ще зависи от желанието на господина да ни съдейства...

     

    ИНСПЕКТОРЪТ

     

      (към   ч и н о в н и ц и т е)

       

      Един момент. Аз се постарах да ви помогна, но до известна степен. Оттук нататък аз нито искам, нито мога да участвам. Ако до три дни не се оправи всичко, ще издам заповед за арестуване на целия отдел, така че по време на следствието ще бъдете в затвора. Разбрахме ли се? Довиждане!

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      (към   И н с п е к т о р а,   който излиза)

       

      Довиждане, шефе!

     

    ИСПЕКТОРЪТ

     

      Сбогом, драги!

       

      (Излиза и веднага се връща, като върви заднишком като на филмова лента, която се върти наобратно.)

       

      Разбрахме ли се? Довиждане.

       

      (Прави знак на   С е р ж а н т а.)

     

    СЕРЖАНТЪТ

     

      А, да...

       

      (Застава зад   И н с п е к т о р а   и   д в а м а т а   излизат с отсечена стъпка, в такт със свирката на   С е р ж а н т а.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Хайде, изплюйте камъчето! Какъв е този изход?

     

    ЧИНОВНИЦИТЕ

     

      Разрешете

       

      (Застават около него в кръг като при игра на ръгби.)

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      (като излиза от кръга)

       

      Ако бъдете така любезен да останете ловджийско куче оке няколко дни, тогава...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (раздразнено)

       

      Тогава какво?

     

    ВТОРИ ЧИНОВНИК

     

      (нерешително)

       

      Всичко ще се уреди. Ще бъдат достатъчни само три дни...

       

      (Съветва се шепнешком с колегите си. Те се съгласяват.)

       

      Разбира се, ще трябва да ни съдействате...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (иронично)

       

      Съгласен съм. Какво трябва да направя?

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      (на един дъх)

       

      Да се оставите общинските кучкари да ви хванат без намордник и без кучешка марка...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (изкрещява)

       

      Какво-о?

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      (Отстъпва назад, готов да побегне.)

       

      Разбира се, кучкарят ще бъде наш човек. Директорът на кучкарника е наш бивш колега и сигурно няма да ни откаже такава дребна услуга.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (спокойно, разчленявайки всяка дума)

       

      Значи, трябва да мина за безстопанствено куче. И после какво ще стане?

     

    ПЪРВИ ЧИНОВНИК

     

      (посъвзел се)

       

      Вие знаете, че съгласно закона, ако в срок до три дни от залавянето, никой не потърси безстопанственото куче, то се унищожава в газова камера.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (обезпокоен)

       

      Да, знам, че безстопанствените кучета...

       

      (Започва пак да крещи.)

       

      Какво?! В газова камера ли? Този изход не ми харесва много. Трябва да си помисля.

     

    ЧЕТВЪРТИ ЧИНОВНИК

     

      (с кротка усмивка)

       

      Ама какво си помислихте?... Разбира се, че газовата камера вие няма дори и да я видите.

       

      (сякаш говори за най-обикновено нещо)

       

      Като изтекат законните три дни, ще бъдете заличен в регистъра като куче и ще се явите при нас с двама свидетели, за да си получите вашата истинска самоличност.

     

    ТРЕТИ ЧИНОВНИК

     

      (със същия тон)

       

      Още същия ден ще можете да си изтеглите пенсията за всички минали години, което ще възлезе приблизително на около...

       

      (Всички   ч и н о в н и ц и   вдигат ръцете си с разперени пръсти.   Д ъ л г и я   също. Чиновникът счетоводител прави изчислението, като прибира и изправя бързо пръстите на ръцете, сякаш работи със сметачна машина.)

       

      Значи... осем милиона...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (запалено)

       

      Осем милиона ли!? Ето защо те наричат сакрална кост! Защото си свещена и струваш толкова скъпо... Да дойде кучкарят! По-добре три дни като бедно куче, отколкото сто като беде човек... Да живее бюрокрацията!

       

      (Всички   ч и н о в н и ц и   излизат на авансцената и пеят в хор песента на бюрократа. Зад тях се затваря преградата, за да може да се подготви сцената.)

     

    ЧИНОВНИЦИТЕ

     

      Кой беше великият бюрократ, който измисли формулярите,
      печатните пропуски, клеймото за заверка,
      служебните формалности и такси задължителни,
      заверките при невалидност, тампона за печатите,
      входящи, изходящи дневници, книга протоколна,
      служебните бележки и удостоверения разнообразни?
      Няма паметна плоча, където се е родил, и може би
      в регистъра на населението записан кат` анонимен, анонимен!

     

     

     

     

    Втора картина

     

     

    Отново светва. Преградата се отваря. Сцената представлява общински кучкарник: няколко клетки, една от които е точно в средата. На една табелка пише: „Пази се от човека“.   Е д и н   к у ч к а р   излиза на сцената и дърпа   Д ъ л г и я,   който „хвърля къчове“.   Д ъ л г и я   е с намордник и нашийник. Пазачът на кучкарника отваря средната клетка и се опитва да го натика вътре. Друг кучкар го тегли за каишката.

     

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ей, по-полека, ще ме удушиш... По-внимателно, дявол да го вземе!

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      Мърдай де... Ако всички мелези бяха като тебе, тежко̀ ни и горко! Хайде, събличай се!

       

      (Бута го пак към клетката.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Дърпа се и вика.)

       

      Защо?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      Такъв е правилникът.

     

    ПАЗАЧЪТ И КУЧКАРИТЕ

     

      (Едновроменно цитират правилника.)

       

      Хванатото животно се освобождава от всичко, което е по него в момента на залавянето: нашийник, дреха...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Жестикулира като диригент при финала.)

       

      Добре, добре, разбрах. Добре сте си научили урока, пиша ви четворка.

       

      (злобно)

       

      Ето, имам само намордник и нашийник, вземете ги!

       

      (Сваля ги и ги хвърля към тях.)

       

      И престанете да се държите така с мен. Съгласих се на тази палячовщина, за да направя услуга на приятелите ви. Затова дръжте се прилично, иначе ще вдигна такава врява, че ще ви изхвърлят оттук... Ще ви пратят да ловите котки! Разбрахте ли?

       

      (Междувременно отива към   В т о р и я   к у ч к а р.)

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      Разбираме, но щом правилникът го изисква...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Влиза в клетката, но веднага излиза, като си запушва носа.)

       

      А правилникът какво казва за тази воня? Вонята по правилника ли е ?

       

      (с фелдфебелски тон)

       

      Мърдай! Взимай сапун и вода и почиствай! Хайде, по-живо!...

       

      (Двамата кучкари несъзнателно застават мирно. Първият се обръща кръгом и се отдалечева.)

     

    ГЛАС ОТ ВИСОКОГОВОРИТЕЛЯ

     

      Внимание, внимание, след няколко минути ще се отворят вратите за свободен вход на всички посетители, които се интересуват от кучетата на общинския кучкарник. Умоляват се посетителите да не дразнят кучетата в клетките, да не им дават храна и особено да не се приближават до клетки, на които има табела с надпис: „Опасен екземпляр“. Напомняме още, че газовите камери, най-вече по време на работа, са за ползване изключително от кучетата.

       

      (Д ъ л г и я   слуша с голям интерес, докато   П ъ р в и я т   к у ч к а р,   завърнал се с кофа и метла, започва да чисти клетката. Посетителите вече започват да влизат.   Д ъ л г и я   обикаля около клетките и спира пред една. Взима закачената табелка.   Е д н а   Ж е н а   застава пред клетката вдясно.)

     

    ЖЕНАТА

     

      (с превзети жестове)

       

      Ах, колко си хубав! Ти действително си един хубав пойнтер.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (застава зад нея)

       

      Не е пойнтер, госпожо, това е копой.

     

    ЖЕНАТА

     

      (без да се обръща)

       

      Откъде сте толкова сигурен?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      И аз съм копой!

       

      (Жената се обръща усмихната. Като вижда   Д ъ л г и я,   който си е сложил намордника, извиква уплашено и побягва.)

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      (Притичва.)

       

      Какво правите? Защо обикаляте и плашите жените? Искате да получа мъмрене от директора ли?

       

      (Хваща го за нашийника.)

       

      Хайде, влизайте в клетката, почистена е!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Лае радостно като малко кученце.)

       

      Добре. А сега ме оставете намира, искам да почета малко.

       

      (Вади от джоба си вестник.)

       

      Ако обичате, затворете вратата. Благодаря. Моля ви, бъдете така добър, кажете на пропуска, че не приемам посещения. Благодаря.

       

      (Разтваря вестника пред лицето си, а един от пазачите закача на клетката табела. Един странен   М ъ ж,   облечен по старовремски, с бомбе, се приближава към клетката, хваща табелата и се повдига на пръсти, за да види какво има зад вестника.   Д ъ л г и я   лае. Показва си главата иззад вестника и пак я скрива. После, раздразнен от настойчивостта на любопитния, се хвърля по решетката, лае и ръмжи като бясно куче.)

     

    МЪЖЪТ

     

      (Отскача назад и няколко секунди стои като изумен; после много учтиво се обръща към   П ъ р в и я   к у ч к а р,   който още стои с кофа и метла в ръце.)

       

      Извинявайте, сигурен ли сте, че това е ловджийско куче?

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      (подигравателно)

       

      Откъде да знам? АЗ не разбирам нищо от кучета. На мен ми плащат да ги ловя, а не ду установявам природата им. Но щом пише ловджийско куче, значи, е така.

     

    МЪЖЪТ

     

      (убедено, без всякаква ирония)

       

      Добре тогава, ще го взема аз.

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      (Мисли, че го подиграват.)

       

      Какво?

     

    МЪЖЪТ

     

      (Сериозен, взел решение, подава му банкноти.)

       

      Ето парите за таксата и глобата... А това са моите документи. Искам да си го взема веднага.

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      Ама Вие шегувате ли се?

     

    МЪЖЪТ

     

      (засегнат; проличава, че страда от тиха лудост)

       

      Не разбирам какво чудно има в моето искане. Имам ли или нямам право да взема куче, което искам и когато искам? Следователно, щом това животно ми харесва, искам да ми бъде предадено...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Изслушал с голям интерес разговора между двамата, протяга ръка през решетката и хваща за ревера мъжас бомбето.)

       

      Слушай, глупако от миналия век...

       

      (намеква за кройката на дрехата му от края на XIX век)

       

      Ако още веднъж се осмелиш да кажеш, че си харесал наличното тук животно, ще получиш такъв ритник в дванадесетопръстника, че ще се наложи да те оперират по спешност със съмнение за гноен перитонит! Разбра ли?

     

    МЪЖЪТ

     

      (учуден, към пазача)

       

      Извинете моля, то ли говори, или вие сте вентролог?3

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (току що дошъл)

       

      Аз ще Ви обясня, господине.

       

      (после тихо към другите двама)

       

      Този го познавам, той действително е луд.

       

      (Намига и хваща под ръка мъжа, отдалечава го от клетката и започва да му говори.)

       

      Вижте, това е малко тъжна история... Този тук, който на външен вид - съгласен съм с вас - изглежда куче, всъщност е човек...

     

    МЪЖЪТ

     

      (Извръща глава и поглежда   Д ъ л г и я,   за да се увери.)

       

      Нима е възможно?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (прочувствено и с въздишка)

       

      Да, клетият! Човек, който си е загубил разсъдъка...

     

    МЪЖЪТ

     

      (натъжен)

       

      Полудял, значи? Как така?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (както по-горе)

       

      Един наистина тъжен случай. Имал куче, което избягало от къщи, било хванато от нас и поставено в тази клетка... Когато той дойде да си го прибере, бедното животно беше вече умряло.

     

    МЪЖЪТ

     

      (с прискърбие)

       

      В газовата камера ли?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (след кратка пауза)

       

      Не. Самоубийство... Може би е смятало, че господарят му го е изоставил...

       

      (Въздишка.)

       

      И в момент на отчаяние...

       

      (Замахва с ръка, сякаш държи сабя.)

     

    МЪЖЪТ

     

      Самоубийство? А как го е извършило?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (Прави движение с ръка, сякаш се застрелва с пистолет, после се сепва и се поправя.)

       

      С парче стъкло си е прерязало вените. И съпругата на господаря му била умряла по този начин, а нали знаете... кучетата учат.

     

    МЪЖЪТ

     

      (Гледа втренчено в празното пространство.)

       

      Знам, знам, аз имах куче алкохолик.

       

      (Обърнат към клетката, поклаща глава.)

       

      Клетият човек, полудял от скръб. А как е попаднал сега вътре?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (Отново го хваща под ръка; разхождат се по авансцената.)

       

      Всеки ден, когато отваряме за посещение, идва тук и ни моли да го пуснем да постои в клетката, където е умрял неговият верен приятел. На нас сърце не ни дава да му откажем, много ни е мъчно за бедното животно.

     

    МЪЖЪТ

     

      (Спира се и пак се заглежда в празното пространство.)

       

      Разбирам... о, как го разбирам! И аз изживях огромна мъка, когато умря Гарибалди.

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      Вие гарибалдиец ли бяхте?

     

    МЪЖЪТ

     

      (с гордост)

       

      Не. Аз бях фокусник! Републиканец, но фокусник! А Гарибалди беше един малък пудел с цвят на горчица.

       

      (Възбуден, рисува с пръст във въздуха фигурата на кучето.)

       

      И когато го острижеха, с този помпон на главата и с големите руси уши, които падаха на къдрици покрай бузите, той приличаше досущ на Гарибалди като млад.

       

      (Кратка пауза, гледа втренчено пазача.)

       

      Беше много интелигентно животно. Да-а... Беше научило дори някои фокуси.

       

      (Извисява гласа си и се изпъчва гордо.)

       

      Представяте ли си какво впечатление би направило куче-фокусник?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (Слуша го, като уж му вярва.)

       

      Бре, дявол да го вземе! Куче-фокусник!

     

    МЪЖЪТ

     

      (унива)

       

      Да, но ми умра само няколко дни преди дебюта.

       

      (Въздиша, след това казва тъжно.)

       

      Когато умря, от мъка полудях.

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      Вижда се.

       

      (Подсмехва се.)

     

    МЪЖЪТ

     

      (подозрително)

       

      Какво?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (Поправя се смутено.)

       

      Исках да кажа - вярвам ви.

     

    МЪЖЪТ

     

      (Върти в ръцете си табелата от клетката на   Д ъ л г и я,   после, внезапно отегчен, се обръща към пазача.)

       

      А аз още малко и щях да се хвана на приказките ви... Мога ли да знам защо ми разправяте тези измишльотини?

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      (прави се на глупав)

       

      Какви измишльотини?

     

    МЪЖЪТ

     

      Не хитрувайте! Данните за отличителните белези съвпадат точно: ловджийско куче, рязана опашка, големи уши, козина без петна, косъм гъст и по-тъмен на главата, кучешки зъби - къси. Няма никакво съмнение, това е той!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Удря го по бомбето и с ръка около врата му го притиска към решетката.)

       

      Позна! Именно аз съм гореказаното ловджийско куче! И тъй като съм мелез и зло куче, ако не си обереш веднага крушите, ще ти отхапя ухото.

       

      (Отпуска го.)

       

      И те предупреждавам, че съм хванал бяс, сап и краста... Та не само ще останеш без ухо, ами и ще умреш.

     

    МЪЖЪТ

     

      (Уплашен, оправя смачканото си бомбе.)

       

      Вярно ли е това, което казва?

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      (Едва се сдържа да не му се изсмее в лицето.)

       

      Съвсем вярно. Не виждате ли каква бясна физиономия има?

     

    МЪЖЪТ

     

      (истерично)

       

      Ама вие сте съвсем безотговорни! Какво чакате още, че не сте сложили табела „Опасно“! Чакате да ухапе някого ли?

       

      (Отстъпва назад, а в това време   Д ъ л г и я   се мята в клетката, вие и ръмжи.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Уау-у-у-у! Уау-у-у-у! Грррр!... Уау-у-у!

       

      (Лудият фокусник едва е излязъл и на сцената се втурва друг мъж, грабва камшика от ръцете на един от пазачите и започва да го размахва към   Д ъ л г и я.)

     

    ДИРЕКТОРЪТ

     

      Кротувай! Куш... Куш!...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ох! Ох! Ау-ау!!

       

      (Ударен от камшика по крака, скимти и подскача.)

     

    ДИРЕКТОРЪТ

     

      Куш!

       

      (Д ъ л г и я   веднага сяда.)

       

        (Д и р е к т о р ъ т   се обръща строго към пазачите.)

       

      А вие за какво стоите тук? Не сте кадърни да накарате това животно да млъкне? Що за пазачи сте?!

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      (Опитва се да измъкне камшика от ръцете му.)

       

      Днес да не е ден на лудите! Вие пък кой сте?

     

    ДИРЕКТОРЪТ

     

      Аз съм директорът.

       

      (Прави крачка напред и стъпва в кофата с вода.)

     

    ВТОРИ КУЧКАР

     

      Какви ги дрънкате? Аз директора го познавам, директор е господин Кампирони.

     

    ДИРЕКТОРЪТ

     

      Беше господин Кампирони, но от тази сутрин премина на друга служба.

       

      (Изважда крака си от кофата.)

       

      И тъй като от днес нататък съм аз, или ще се оправяте, или ще ви оправя аз.

       

      (Прави крачка напред и стъпва в друга кофа. Като се мъчи да си измъкне крака, обляга се на средната клетка.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Грабва бързо камшика, завива го около крака му.)

       

      Слушай, директоре, без друго си ми антипатичен, защото приличаш досущ на един мой познат, който има неприятна физиономия. Затова те предупреждавам: ако се осмелиш още веднъж да ме удариш с камшика, ще изляза навън и ще те оскубя косъм по косъм.

       

      (Блъска го така силно, че онзи се завърта няколко пъти около себе си като в класически балет.)

     

    ДИРЕКТОРЪТ

     

      (Олюлява се зашеметен.)

       

      Какво търси в клетката този човек?

     

    ПЪРВИ КУЧКАР

     

      (като го подкрепя)

       

      Предишният директор не Ви ли е казал за услугата, която трябва да направим на регистрационната служба?

     

    ДИРЕКТОРЪТ

     

      А, да, каза ми.

       

      (Отива към   Д ъ л г и я,   но се спира на почтително разстояние.)

       

      Във всеки случай по-добре ще бъде Вие да се държите както подобава на животно от Вашата порода.

       

      (Измъква крака си от кофата.)

       

      Порода, както е известно, кротка и покорна. Иначе няма да изчакам да минат трите дни.

       

      (Променя тона.)

       

      Ще Ви натикам веднага в газовата камера и толкоз. Разбрахме ли се?

       

      (Стъпва с другия крак пак в кофата, без да усети.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (С глава, заклещена между решетките, почти вика.)

       

      Какво има да се разбираме? Ей, оскубан петел! Какво означава това - няма да чакаш трите дни, газова камера ли? Бяхме се споразумели след три дни да стане изчезването, но наужким.

       

      (към двамата пазачи)

       

      Момчета, никакви шеги с газовете!

     

    ДИРЕКТОРЪТ

     

      (Жестикулира като диригент на военна духова музика.)

       

      Аз не съм се споразумявал с никого! А освен това ще ви кажа, че никога нищо не съм правил наужким. Моят девиз винаги е бил и ще бъде: сериозност и съобразяване със закона! Ако до три дни никой не дойде да Ви поиска, ще последва унищожаването! В една страна, в която фаворитизмът и специалните концесии са в реда на нещата, нека да не съществуват поне в един кучкарник. А сега елате да ме представите на останалия персонал.

       

      (Със свободния крак стъпва в другата кофа и тръгва наперено, следван от двамата пазачи.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (смутен; тресе клетката, която не се отваря; хленчи)

       

      Олеле майчице, ама тук всички са убийци!

       

      (Крещи към другите клетки.)

       

      Ей, пилещари, лисичари, мелези, дайте да си помогнем! Да организираме бягство, защото хич не ми се ще да свърша в газова камера. В каква каша ме забъркаха! Аз да не съм верният приятел на човека! Събудете се, разлайте се!... Направете нещо!

       

      (Спира се за миг с надеждата, че нещо ще се случи.)

       

      Я ги виж ти, дори и не помръдват тия гадни мелези! Тогава знаете ли какво ще ви кажа: вие ме отвращавате, пада ви се, защото, който се оставя да му отрежат ухото или опашката или да му смачкат носа, без дори да изпсува, с право следва да свърши в газова камера! И аз ще се радвам на това! Вижте как се радвам!

       

      (Избухва в ридания, които приличат на скимтене. В този момент отново се появява   Ф о к у с н и к ъ т.   Д ъ л г и я   вика.)

       

      Не искам да умра!

     

    МЪЖЪТ

     

      (Подскача от уплаха.)

       

      Ой, проклето животно!

       

      (Отминава.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Чуйте ме, господине, извинявайте...

       

      (Лае, говори, лае. Като вижда, че онзи не му обръща внимание, започва да мяука.   М ъ ж ъ т   се връща към клетката.)

       

      Трябва да Ви кажа нещо.

       

      (Ф о к у с н и к ъ т   го поглежда за миг, след това му обръща гръб. Д ъ л г и я пак мяука. Фокусникът отново се обръща.)

     

    МЪЖЪТ

     

      Какво те прихваща?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (умолително)

       

      Господине, изведете ме оттук, спасете ме! Тези тук ме затвориха, ще ме изпратят в газова камера... Всички са зли, особено оня проскубан петел... Отведете ме оттук... Бедете милостив...

     

    МЪЖЪТ

     

      (трогнат; бащински)

       

      Скъпо мое куче, бих сторил това на драго сърце. Цял живот търся животно като теб, което да замести моя клет Гарибалди. Но помъчи се да ме разбереш: как да те държа вкъщи? Да оставим настрана сапа и крастата... но ти имаш и бяс, а с беса шега не бива! Ами ако случайно ти хрумне да ме ухапеш?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (умолително)

       

      Не е вярно, нищо ми няма, аз съм съвсем здрав! Исках да бъда духовит и казах една лъжа.

       

      (Влиза един от кучкарите.)

       

      Ето пазача, питайте него, той знае как стана. И като разберете истината, ако ме отведете оттук, ще видите, че няма да съжалявате. Ще бъда послушен. Ще правя всичко, каквото ми наредите: ще ям попара, ще правя стойка, ще ходя на лов, ще се оставя да ме къпете, а ако искате - дори ще пикая по дърветата. Само ме отведете оттук!

       

      (Лае и скимти.)

       

        (Обаждат се и други кучета.)

     

    МЪЖЪТ

     

      (към пазача)

       

      Слушайте, по въпроса за това ловджийско куче...

       

      (Разговорът между двамата се заглушава от лая на кучетата. Това е часът, в който ги хранят. Пазачът, докато разнася по клетките канчетата с храна, кима с глава в знак на съгласие, прибира парите, подписва разписка, отива до клетката и я отваря. След това слага на   Д ъ л г и я   намордника и нашийника.   Ф о к у с н и к ъ т   хваща каишката.)

       

      Готово! От този момент нататък не си вече безстопанствено куче. Имаш си господар. Но предупреждавам те, че ако не слушаш, както обеща, ако бъдеш лош, ще те върна в кучкарника. Разбрахме ли се?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Да, да, разбрахме се, но преди да излезем оттук, остави ме да бъда лош за последен път! Само мъничко...

     

    МЪЖЪТ

     

      Добре, щом е за последен път, може.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Благодаря!

       

      (Грабва камшика от ръцете на пазача, изчезва вдясно и след миг се появява отляво: пред него   Д и р е к т о р ъ т   подскача под ударите на камшика.)

       

      Хайде, директоре, скачай, че трябва да премахнем фаворитизма и специалните концесии! Всеки трябва да си получи ударите с камшик! Да спазваме закона, равенство за всички: кучета, хора, котки и директори.

       

      (Като звероукротител в цирк Д ъ л г и я принуждава тримата да застанат в редица. После, като плесва с камшика, кара ги да пристъпват като коне в манеж: пирует, завъртане и галоп.)

       

        (Номерата, които изпълняват тримата, са придружени от засилваща се циркова музика.)

         

        (Тъмнина.)

     

     

     

     

     

    Трета картина

     

     

    Когато светва, откъм декора вдясно пред преградата се появява стол на колела, в който седи   Ф о к у с н и к ъ т.

     

     

    МЪЖЪТ

     

      (Вика с цяло гърло.)

       

      Серено! Серено!... Ела тук, Серено! Виж го ти, не се обажда! А се беше заклел да бъде послушен и изпълнителен. Ще получа втори паралитичен удар... Иди вярвай на дадена дума от куче... При това ловджийско и мелез. Кой разправя, че мелезите били най-привързани?

       

      (Вдига очи нагоре.)

       

      Ах, Гарибалди, мой малък Гарибалди, ти беше истинско куче!

       

      (Свива лявата си ръка в юмрук и с дясната я гали, сякаш е глава на куче.)

       

      Единствен ти ме обичаше истински! Ах, колко хубаво въртеше опашка... А този - по-добре да не говорим. Не само че няма опашка, ами му липсва и сакралната кост. На всичко отгоре е и мързелив, не внимава, като му обяснявам триковете на занаята. Няколкото фокуса, които успя да научи, ми костват здравето. Ето, получих удар и съм прикован към този стол. А аз живота му спасих на този мелез. Иска да ме умори той! Преди половин час го пратих за вестници и още го няма! Серено! Серено!

       

      (Отвън се чува   Д ъ л г и я   да лае.)

       

      Сто пъти съм ти казвал да не ми четеш вестника! Куче да чете вестник, и то на нашата улица... Какво ще си помислят хората?! Хайде, ела тук и се дръж както трябва!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Влиза на четири крака, като лае. В зъбите си държи вестник. Тялото му е увито във вълнено одеяло с шотландски десен, а ръцете и краката му са намъкнати в плетени пъстри чорапи. Идва до   Ф о к у с н и к а   и му подава вестника.)

       

      Ето ти вестника!

     

    МЪЖЪТ

     

      А хляба? А яйцата? А останалото, което ти поръчах да купиш? Къде е?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Вътре във вестника.

     

    МЪЖЪТ

     

      (Разтваря вестника.)

       

      Тук няма нищо!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Как няма нищо? Не може да бъде. Спомням си, че отворих целия вестник

       

      (Взима вестника от ръката му и го разтваря пред лицето му с жестовете на фокусник.)

       

      и казах: „Моля, дайте ми две яйца.“ Те ми дадоха две яйца.

       

      (С жестове повтаря цялото действие.)

       

      Аз взех двете яйца, сложих ги във вестника и го сгънах. Там ли са, или не? Я да видим!

     

    МЪЖЪТ

     

      (със затаен дъх)

       

      Да видим!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Разтваря вестника, хваща го с една ръка за горния край, а с другата ръка бърка зад него и изважда две яйца.)

       

      Хоп! Ето двете яйца. Казах: „Дайте ми хляб.“ Дадоха ми хляб, взех го и го сложих под вестника. Я да видим дали има хляб?

     

    МЪЖЪТ

     

      Да видим!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Хоп! Ето хляба. След това казах: Омръзна ми да чакам. Дайте ми всичко останало и край.“ Те ми дадоха всичко останало. Аз го взех, сложих го под вестника. Я да видим дали е там? Хоп! Ето всичко останало!

       

      (Изважда табла с плодове, зеленчуци, салам и други продукти. Подпира таблата на едната ръка на господаря си и го кара да вдигне другата ръка в същото положение, като наподобява бакалски везни. Натиска леко празната ръка. Двете ръце се разминават с повдигане и сваляне.)

       

      Видял ли? И при теб това теглото е точно до грам! А ти казваше, че съм тъп и не съм способен да науча твоите фокуси. Гледай: раз, два, три, преди го имаше, а сега го няма.

       

      (Всичко изчезва.)

     

    МЪЖЪТ

     

      (въодушевен, като дете)

       

      Браво! Заслужаваш награда. Ще ти дам...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (на един дъх)

       

      Дай ми панталоните!

     

    МЪЖЪТ

     

      (хитро)

       

      Да, та да офейкаш! Не, никакви панталони! Напротив, сега, като ми показа, че си научил добре урока си, още днес ще те заведа при един стар приятел, цирков импресарио. Ах,ах... като те види да изпълняваш номерата, на които съм те научил... ах, ах... вече му виждам физиономията.

       

      (Имитира гласа на импресариото.)

       

      „Как! Куче-фокусник?! Никога не съм виждал такова нещо! Ще ми го продадеш ли? Колко искаш?“

       

      (със самочувствие на цар на фокусниците)

       

      „Не го продавам!“ - „Е, добре, заеми ми го: давам ти сто хиляди лири на месец.“ - „Не!“ - „На седмица!“ - „Не!“ - „На ден!“ - „На ден - може!“ и так-так-так - наброява ми парите!

       

      (възбуден, с налудничав поглед)

       

      А знаеш ли какво ще направя с тези пари?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Ще построиш приют за бездомни кучета, нали?

     

    МЪЖЪТ

     

      (хили се безсрамно)

       

      Ами! Кучетата нека изпукат! Никога не съм могъл да понасям кучета! Аз обичам само котки! И с тези пари ще купя много, много котки, от всички цветове, от всички породи, защото обожавам котките...

       

      (Гали гърба на лявата си ръка, сякаш е котка.)

       

      Писи, писи... Жалко, че ти не си котка!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Но аз мога да бъда и котка. Не помниш ли как мяуках в кучкарника? Мяу, мяу-у!

       

      (Спира да мяука и плюе в лицето на мъжа. После прави ръцете си като котешки лапи с извадени нокти и започва да го драска. Съска като настръхнала котка.)

       

      Пфууу... Пфууу...

     

    МЪЖЪТ

     

      Какво те прихваща?! Плюеш в лицето ми...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Ритва седалката на количката отдолу и парализираният подскача.)

       

      Да, плюя ти в лицето, защото си мръсник, луд си и си мръсник! Значи, си лъгал, когато разправяше, че обичаш кучетата, че имаш нужда от моята закрила!

     

    МЪЖЪТ

     

      (уплашен)

       

      Хайде, не бъди ривнив! Ето, ще ти кажа истината: котките ги купувам, за да ги препродам.

       

      (примирително)

       

      Нямаш представа колко може да се печели от търговията с котки... Повече от половината от леопардовите кожени палта са направени от пребоядисани котешки кожи!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (мяука и плюе)

       

      Двоен мръсник! ИСкаш да печелиш не само от моята кожа, но и от кожата на котките... Проклетник!

     

    МЪЖЪТ

     

      (Скача от количката.)

       

      Мирен! Куш!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      А-а, значи, можеш и да вървиш! Значи, дотам я докара, да се приструваш на парализиран, за да събудиш съжаление в мен. И беше сигурен, че понеже имам меко сърце, няма да те зарежа... Бъде проклет!

       

      (Рита отново седалката на количката.)

     

    МЪЖЪТ

     

      (Хваща го за нашийника.)

       

      Куш, казах!...

       

      (Принуждава го да застане на колене.)

       

      Ще те науча аз тебе! Няма да се подчиняваш на господаря си, а?... Сега ще те вържа на синджира и ще те пребия от бой!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      А аз ще те ухапя! Ето.

       

      (Ухапва го по ръката.   Ф о к у с н и к ъ т   извиква от болка и го пуска.)

       

      А сега знаеш ли какво ще ти кажа? Аз наистина имам бяс.

     

    МЪЖЪТ

     

      О, ужас!

       

      (Потресен, гледа ухапаната си ръка.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Да... имам бяс, и то най-тежка форма - арабски бяс! Сега и ти си заразен. Довиждане.

     

    МЪЖЪТ

     

      (хленчи отчаяно)

       

      Горко̀ ми, о, горко̀ ми...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Куш долу! Куш!

       

      (Излиза с лай.)

       

        (Тъмнина.)

     

     

     

     

     

    Четвърта картина

     

     

    Надлъжен разрез на първокласен железопътен вагон. Само две части от вагона са построени на сцената: първото купе в единия край и тоалетната в другия, десен край на вагона. При отваряне на преградата се вижда мъж по пижама, който спи в купето.   Д ъ л г и я,   с шарените си чорапи, се промъква по коридора, пресяга се и взима сгънатите панталони от мрежата на спящия. След това се затваря в тоалетната. Идва   Н а ч а л н и к   -   в л а к ъ т   и внимателно буди мъжа.

     

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Господин министре, след четвърт час пристигаме...

       

      (Побутва го леко.)

       

      Господин министре!

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      (Протяга се.)

       

      А-а... Вие ли сте?... Дявол да го вземе, гърбът ми се схвана!

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Е да, леглото си е друго нещо...

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Обаче в това проклето градче, където трябва да сляза, спират само пътнически влакове. Все на мен ще ми се случат такива неприятности!

       

      (Рови в тоалетната чанта.)

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Е, аз Ви оставям...

       

      (Тръгва по коридора и вижда   Д ъ л г и я,   обут вече с панталоните.   Д ъ л г и я,   щом го зърва, се връща обратно и се затваря в тоалетната.   Н а ч а л н и к   -   в л а к ъ т   става подозрителен и чука на вратата.)

       

      Господине, мога ли да видя Вашия билет... Господине! Да не Ви е лошо? Я не хитрувайте! Предупреждавам Ви, че ако не излезете, аз ще отворя отвън!

       

      (Вади от джоба си ключ, слага го в ключалката, и се опитва да отвори, но   Д ъ л г и я,   държи отвътре бравата. Чува се „трак!“.   Н а ч а л н и к   -   в л а к ъ т   изважда ключа и гопоглежда.)

       

      По дяволите! Счупе се! Ако не излезете веднага, ще ми платите и ключа!

       

      (кратка пауза)

       

      Е добре, ще почакам. Но Ви предупреждавам, че още на първата гара ще извикам карабинерите.

       

      (В тоалетната   Д ъ л г и я   седи с дръжката в ръка. В това време в купето   М и н и с т ъ р ъ т   търси панталоните си.)

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Чудна работа! А съм сигурен, че ги оставих на мрежата...

       

      (Подава си главата през вратата.)

       

      Началник-влака! Панталоните ми!

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Моля, какво обичате?

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Няма ми панталоните. Изчезнали са.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      (Прекосява коридора.)

       

      Невъзможно!

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Спомням си много добре, че ги оставих тук. Сигурно са ми ги откраднали, докато спях. Може би крадецът се е надявал да намери в тях портфейла. За щастие сложих го в куфара.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Е, слава Богу...

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Как „слава Богу“! Как ще сляза без панталони?!

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Нямате ли други панталони в куфара?

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Да, имам два чифта, но и двата спортни. А мога ли да отида на тържеството с черен жакет и с карирани панталони или с голф?...

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Много неприятно! Какво да направим?

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      (След като поглежда панталоните на   Н а ч а л н и к   -   в л а к а,   които са черни.)

       

      Освен да ми дадете Вашите... Не са съвсем официални, но поне са черни. Горе-долу сме с еднакъв ръст.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      А аз по гащи ли да пътувам?

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Не, ще вземете едни от моите панталони - които си изберете. Преоблечете се спокойно, а в това време аз ще отида да се измия.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Добре...

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Благодаря Ви, много сте любезен. Няма да Ви забравя.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Много Ви благодаря, господин министре!

       

      (М и н и с т ъ р ъ т   излиза, тръгва по коридора и се разминава с   Д ъ л г и я,   който е излязъл от тоалетната и държи все още в ръка дръжката на бравата. Не знае къде да я скрие и я пъха в джоба си. Минава бързо покрай купето, където   Н а ч а л н и к   -   в л а к ъ т   е събул панталоните си и извадил от джобовете всички неща, свързани със службата му; сега се мъчи да отвори куфара.)

       

      Дявол да го вземе! Заключен е...

       

      (Излиза и бързо прекосява коридора, като се страхува някой да не го види по бели гащи. Чука на вратат на тоалетната отляво, където се е вмъкнал   Д ъ л г и я.)

       

      Господине!... Тук няма никой. Сигурно е в другата тоалетна. Изглежда, че оня е избягал.

       

      (Стига до тоалетната, където   М и н и с т ъ р ъ т   си мие зъбите.)

       

      Господин министре!

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Какво има?

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Куфарът е заключен. Ако ми кажете къде са ключовете... Помислих си, че може да са в жакета, но не си позволих да бръкна.

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      (Прави гаргара, после разсеяно.)

       

      Не, не са в жакета, а в задния джоб на панталоните.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      На панталоните ли?

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      (Сеща се и едва не се задавя.)

       

      Пфу-у-у... Бяха в панталоните!

       

      (Кашля.)

       

      Ами сега?... Чакайте, аз знам как може да се отвори куфара с ножче.

       

      (Опитва се да отвори вратата, останала без дръжка.)

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      А, имам ножче.

       

      (Търси в джобовете на куртката си.)

       

      (Д ъ л г и я   е отишъл в купето на   М и н и с т ъ р а,   взема от мрежата ризата с колосан нагръдник и я облича. Облича и закачения до прозореца жакет. Разбира, че е фрак, хваща дългите опашки и ги размахва като крила, сякаш иска да литне.)

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Но тук няма дръжка! Отворете ми, моля Ви, с ключа.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Там е бедата, че ключът ми се счупи заради оня глупак!

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Ами погрижете се, направете нещо! Може ли да стоя затворен тук? Колко остава до моята гара?

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Вече пристигаме.

       

      (Изважда от джоба на куртката си всичко, което би могло да му послужи за отваряне на вратата.)

       

      Нищо не може да се направи!

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Побързайте, извикайте кондуктора; той сигурно има друг ключ.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Има, но той е на другия край на влака, а пък вратата за съседния вагон е заключена, и то със същия ключ... тоест с ключа, който счупих. Щем не щем, трябва да чакаме да пристигнем на гарата.

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Дума да не става! Там аз трябва да сляза... с панталони... и Вие трябва да ми отворите сега веднага! Дръпнете внезапната спирачка, спрете влака!

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКА

     

      Няма смисъл! Той вече спира. Извинете, но трябва да отида да си обуя панталоните.

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Не, Вие нищо няма да обувате! Тия панталони Вие ми ги дадохте и тежко̀ на оня, който ми ги вземе!

       

      (Междувременно   Д ъ л г и я   се е облякъл, слага вратовръзката и цилиндъра.)

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКА

     

      Но аз трябва да сляза и да си гледам службата! Освен това - ако не сляза, как ще взема ключа от колегата?

       

      (Влакът спира.)

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Извикайте го през прозореца.

       

      (Д ъ л г и я   се готви да слезе. Появава се   Н а ч а л н и к   -   г а р а т а.   Д ъ л г и я   слиза и се озовава между двама карабинери в парадна униформа. Примирен е и е готов да му сложат белезници. Един мъж с трицветна лента през гърдите го приветства с „добре дошъл“. Един от карабинерите прибира багажа, взима панталоните на   Н а ч а л н и к   -   в л а к а,   увива ги във вестник и ги подава на другия карабинер.)

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      (все още като залепен до вратата на тоалетната)

       

      Но той не слиза, не му е задължение.

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Тогава направете каквото намерите за добре, но Ви предупреждавам, че ако не ме извадите оттук навреме, ще Ви дам под съд и ще Ви уволня!

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      (Изтичва до купето и го намира празно.)

       

      Панталоните ми! Къде са ми панталоните?

       

        (Групата потегля под звуците на духова музика.   Н а ч а л н и к   -   г а р а т а   търси   н а ч а л н и к   -   в л а к а.)

     

    НАЧАЛНИК - ГАРАТА

     

      Ей, началника на влака! Къде се е запилял началникът на влака?

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКА

     

      (Показва се от прозореца.)

       

      Ето ме.

     

    НАЧАЛНИК - ГАРАТА

     

      Е, няма ли да слезете? Кой ще направи тук заверката?

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКА

     

      Търсех си панталоните... но изчезнаха и те. Мога ли да сляза така?

       

      (Показва, че е по долни гащи.)

     

    НАЧАЛНИК - ГАРАТА

     

      Да не сте полудели?

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Свалих ги заради министъра - искаше ги на всяка цена!

     

    НАЧАЛНИК - ГАРАТА

     

      Министърът искал Вашите панталони ли? Но за кой министър говорите?

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      За онзи, който е затворен в тоалетната.

     

    НАЧАЛНИК - ГАРАТА

     

      Но министърът слезе вече! Ето го там, отива с кмета и с другите представители на властта.

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Ами тогава този тук кой е?

     

    НАЧАЛНИК - ГАРАТА

     

      Откъде да знам? Но е срамота да се оставите да Ви вземе панталоните някой, който дори не е министър!

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      Сега разбирам кой е... Оня, дето преди се беше затворил. Затова се преструваше, че не може да излезе; преструваше се на министър, докато истинския министър си отиде с моите панталони, убеден, че аз съм взел неговите. Но щом го извадя оттам, ще го пребия. Най-напред ще му събуя панталоните и след това ще го изхвърля през прозореца!

     

    НАЧАЛНИК - ГАРАТА

     

      Изхвърлете каквото искате, но най-напред да пуснем влака, че вече сме в закъснение.

       

      (Вдига ръка със сигнала, чува се пуфтенето на локомотива и се получава впечатление, че влакът тръгва, а всъщност  Н а ч а л н и к   -   г а р а т а   се движи по протежение на аван-сцената, докато изчезне зад декорите.)

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      (Развиква се.)

       

      Спрете го! Спрете го! Не бива да го пускате да тръгне! Чакайте да сляза! Хей, началник-влака!... Отворете!...

     

    НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

     

      (като си сваля куртката)

       

      Бъди спокоен, веднага ще ти отворя; този път ще разбия вратата! Ще те науча аз тебе как се подиграваш с трудещите се! Не си вече министър, драги!

     

    МИНИСТЪРЪТ

     

      Не съм вече министър ли? Какво говориш? Дявол да го вземе, значи, правителството пак е паднало!

       

        (Тъмнина.)

         

        (Чува се военна духова музика, която продължава и през следващата картина.)

     

     

     

     

     

     

    Пета картина

     

     

    Светва. Преградата се затваря. Появява се   Д ъ л г и я,   облечен официално, обкръжен от представителите на властта с техните съпруги. Вдигат наздравица.

     

     

    ВСИЧКИ

     

      Наздраве!

     

    КМЕТЪТ

     

      (Изслушва какво му говори на ухото едно от официалните лица, после се обръща към   Д ъ л г и я   с хитра усмивка.)

       

      Господин министре... за Вас има една хубава изненада... Тук е Вашата съпруга.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Пръска виното, което е в устата му.)

       

      Моята съпруга ли?

       

      (Задавил се е и кашля.)

     

    КМЕТЪТ

     

      Знаех си, че ще останете изумен! Не очаквахте, нали?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Не, не очаквах!

       

      (Продължавайки да кашля, потупва кмета по гърба.)

     

    ОФИЦИАЛНО ЛИЦЕ

     

      И госпожата каза, че ще се изненадате.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Аз съм повече от изненадан.

     

    КМЕТЪТ

     

      (като намига)

       

      Госпожата пристигна снощи и ни помоли да пазм това в тайна до момента на вдигането на тоста. Можете ли да отгатнете защо е дошла?...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Защо?

     

    ОФИЦИАЛНО ЛИЦЕ

     

      Защото днес е годишнината от вашата сватба.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Браво, отгатнахте.

     

    ОФИЦИАЛНО ЛИЦЕ

     

      Госпожата беше права - обзалагаше се, че сте забравили.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Изсмива се хладно.)

       

      Права е била, да, ха-ха-ха...

     

    КМЕТЪТ

     

      (Отива към декора вдясно, прави с ръка жест като конферансие.)

       

      Моля, госпожо, сега можете да влезете: добре го подготвихме.

       

      (Д ъ л г и я   затваря очи и когато ги отваря, вижда пред себе си   А н д ж е л а.)

       

      Господин министре, господин министре, Вашата съпруга...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Отстъпва крачка назад.)

       

      Анджела!

     

    АНДЖЕЛА

     

      (Пристъпва напред.)

       

      Серено!

     

    ДЪЛГИЯ И АНДЖЕЛА

     

      (едновременно)

       

      Какво правиш тук?

     

    КМЕТЪТ

     

      (добродушно и угоднически)

       

      Ама защо така? Вместо да сте доволен... ХАйде, господин министре, не я гледайте така. Госпожата е дошла тук, за да отпразнувате годишнината. Това значи, че Ви обича, нали? Хайде, не й се сърдете. Оставям ви сами. Но само за пет минути, не повече. Чакат ни за полагането на основния камък.

       

      (Тръгва към групата официални лица.)

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (развълнуван)

       

      Ти си се омъжила за министъра ли?

     

    АНДЖЕЛА

     

      (смирено)

       

      Не, аз съм само негова приятелка. ИСках да го видя и затова казах, че съм негова жена. Добре, че той не дойде. Кой знае каква сцена щеше да ми направи. Толкова е досаден и двуличен! Помсли си само - кара ме да си обличам тази рокля обратно, с деколтето отзад. Виж.

       

      (Обръща се и показва гърба си, гол до кръста.)

      Кажи сега, не е ли двуличен!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (развеселен)

       

      Дори триличен...

     

    АНДЖЕЛА

     

      Добре, че той не дойде.

       

      (Сякаш една сега вижда   Д ъ л г и я.)

       

      Гледай ти... Серено! Колко съм доволна, че те намерих отново!

       

      (Забелязва фрака му.)

       

      А защо си облечен така? Дявол да го вземе, провървяло ти е, а? Каква кариера си направил?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (полугласно)

       

      Започнах като куче.

     

    АНДЖЕЛА

     

      (поучително)

       

      Е, всяко начало е трудно...

       

      (отново възторжена както преди)

       

      Гледай ти... Серено! Така съм доволна, че те намерих отново! Дано не дойде другият да развали всичко!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Смее се самоуверено.)

       

      Бъди спокойна, няма да дойде.

       

      (От време на време минава сервитьор и пълни чашите.   Д ъ л г и я   ги обръща една след друга.)

     

    АНДЖЕЛА

     

      Откъде знаеш, ти познаваш ли го?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      И още как! Иначе можех ли да бъда тук!

     

    АНДЖЕЛА

     

      Той ли те изпрати да го заместваш?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Не, той не знае нищо.

     

    АНДЖЕЛА

     

      Да не е загазил нещо, а?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Да, загази...

       

      (Смее се.)

     

    АНДЖЕЛА

     

      Знаех си, че така ще свърши. Той си въобразяваше, че е по-предпазлив, по-буден от другите, но ще видиш, че в края на краищата ще остане и без гащи на задника!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (провлечено)

       

      И наистина остана... тъкмо защото не беше буден.

       

      (Смее се, след това изведнъж става тъжен.)

       

      А ти как се хвана с него?

     

    АНДЖЕЛА

     

      (Извръща си лицето.)

       

      По твоя вина.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Изненадан, кара я да го погледне.)

       

      По моя вина ли?

     

    АНДЖЕЛА

     

      Ще ти кажа, ама няма да ми се смееш.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Няма да ти се смея.

     

    АНДЖЕЛА

     

      (Говори бързо, без прекъсване.)

       

      Когато си тръгна, ти каза: „Пак ще се видим“ и аз казах „Пак ще се видим“.

       

      (Сервитьорът минава с подноса с чаши. Д ъ л г и я изпразва своята, подава я на момичето и взима пълна чаша.)

       

      А минаха много дни и не се видяхме. И тъй като аз много исках за те видя... Смееш ли се?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (развълнуван)

       

      Искаше да се видим ли?

     

    АНДЖЕЛА

     

      (както по-горе)

       

      Да, ходих в кафенето да те търся. Там ми казаха, че не са те виждали, и тогава отидох в Рим; рекох си - може пък да те срещна.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (след кратка пауза)

       

      В Рим, за да ме срещнеш ли?

     

    АНДЖЕЛА

     

      (гледа встрани)

       

      Да, в Рим. Ходих по всички министерства. Що път извървях... Що хора видях.

       

      (Пауза. Гледа го в очите.)

       

      Само теб не видях.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Удря с юмрук по преградата.)

       

      Дявол да го вземе! Да беше дошла в кучкарника...

     

    АНДЖЕЛА

     

      Какъв кучкарник?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Общинския кучкарник, клетка номер дванайсет... Но това е дълга история. Продължавай да разказваш, стигни до министъра.

     

    АНДЖЕЛА

     

      Вече стигнах: веднъж срещам един, който прилича досущ на православния поп...

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (Прекъсва я и говори с нейния тон.)

       

      А всъщност беше инспекторът, който преди носеше мустаци.

     

    АНДЖЕЛА

     

      (Говори бързо, както по-горе.)

       

      Нищо подобно, беше министърът. Аз му казвам: „Чао, как си, попе?“ Той започва да се смее на тази прилика и така станахме приятели.

       

      (Пауза. Хваща ръцете му.)

       

      И това беше щастлива случайност, защото стана причина сега да се видим с теб.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Като стана въпрос за прилика - тия тук не ти ли напомнят на някого?

     

    АНДЖЕЛА

     

      Да, напомнят ми на ония от твоята банда, а жените - на моите приятелки.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (след дълбока въздишка)

       

      Добре, че и ти имаш същото впечатление. Струваше ми се, че полудявам: от сума време срещам все същите физиономии. Само твоята физиономия не виждах.

     

    АНДЖЕЛА

     

      Аз също. Колко се радвам, че отново те намерих, Серено!

       

      (Сервитьорът минава отново,   Д ъ л г и я   пак взима пълна чаша.)

       

      Много добре изглеждаш облечен като министър. Изглеждаш още по-дълъг.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Добре се чувствам.

       

      (Олюлява се вече малко пиян.)

       

      Никога не съм се чувствал така добре.

     

    АНДЖЕЛА

     

      Е, разбирам, щом си направил такава кариера! Личи, че си се научил да вървиш, без да си обръщаш главата назад. Спомняш ли си?

     

    ДЪЛГИЯ

     

      Спомням си, спомням си. Само едно нещо не мога да си спомня: по каква работа съм дошъл тук.

     

    КМЕТЪТ

     

      (който междувременно се е приближил)

       

      Господин министре, ами че за полагане на основния камък на нашето ново училище!

     

    ДЪЛГИЯ

     

      А, да, за училището на камъка.

     

    КМЕТЪТ

     

      (Смее се угоднически.)

       

      Вашият съпруг много обича да се шегува! Оттук, моля.

       

      (Чува се духова музика. Преградата се отваря. Вижда се строителна площадка, украсена със знамена. През по-голямата част на сцената е опъната трицветна лента, чиито два края държат две жени. Придружават до лентата   Д ъ л г и я,   който вече залита чувствително. Върху възглавничка му поднасят ножица.   Д ъ л г и я   я взима небрежно, опитма я дали реже, като клъцва перото от шапката на една дама, показва ножицата на присъстващите, хваща лентата и я прерязва. Но не пуска отрязаните краища, а с елегантни движения нагъва лентата и я нарязва на малки парченца, които слага в цилиндъра на един от присъстващите. Прави магически жест и изважда от цилиндъра множество знаменца с дръжки, които раздава. Всички ръкопляскат доволни. Кметът говори пред микрофона.)

       

      А сега, господа, преди да положим основния камък на новото училище, моля господин министъра, който ни удостои с честта да присъства на тази наша церемония, да награди онези наши преподаватели, които допринесоха, щото...

       

      (Поради неизправност на уредбата се чуват само отделни думи, така че на моменти   К м е т ъ т   отваря и затваря устата си безгласно.)

       

      ...справедливост... свободата... отечеството... слава... любов... Италия...

       

      (Присъстващите ръкопляскат. На възглавничката донасят няколко медала.   Д ъ л г и я   взима един и го закача на гърдите на първия, който му посочват. Прегръща го и продължава нататък. После се спира пред жена с голям бюст, не знае къде да закачи медала и накрая решава: обръща жената и закача медала на гърба й, след това я прегръща, все повече смутен. При всяко награждаване всички ръкопляскат.   Д ъ л г и я   стига до   А н д ж е л а,   поглежда я, поглежда празната вече възглавничка, приближава се до един от наградените и с усмивка за извинение му откача медала, връща се при   А н д ж е л а   и го закача на нея. След това я прегръща. Размисля се. Прави знак на мъжа, който държи празната възглавничка от медалите, да се приближи. С два пръста стиска носа му и вади медал. Връща се към   А н д ж е л а,   закача и него и я прегръща. Гледа я щастлив. Иска пак да я прегърне, но без медал не може. Връща се при човека с възглавничката и всичко се повтаря: изваждане на медал, закачане, прегръдка. Когато се връща отново към мъжа с възглавничката, той го спира с ръка и сам вади от носа си медал, подава го на   Д ъ л г и я,   който го закача на гърдите на   А н д ж е л а.   Всички ръкопляскат.   К м е т ъ т   се приближава, потупка го по гърба. Следва медал и прегръдка на   К м е т а.

       

      Благодаря, господин министре! А сега - ето пергамента... Моля да ги поставите до основния камък.

     

    ДЪЛГИЯ

     

      (След като за стотен път прегръща   А н д ж е л а.)

       

      Това е чест за мен!

       

      (Грабва пергамента, разгъва го, показва го към публиката, сгъва го отново, поставя го в пиластъра, драсва клечка кибрит, приближава я до отвора на пиластъра и оттам излизат фойерверки.)

       

        (По цялата сцена фойерверки. Оглушително духова музика. Всички се разбягват уплашени.   Д ъ л г и я   и момичето остават сами. Продължават да се прегръщат)

     

    АНДЖЕЛА

     

      Ох, колко е хубаво! Калко е хубаво, че сме заедно, Серено!

     

    ГЛАС ИЗВЪН СЦЕНАТА

     

      Няма да ми избягаш... Ще те пипна...

       

      (Влиза   Н а ч а л н и к   -   в л а к ъ т   все още по долни гащи, гонен от   М и н и с т ъ р а,   който е по пижама. И двамата изчезват в дъното.)

     

    АНДЖЕЛА

     

      (Оставя   Д ъ л г и я   и хуква след тях.)

       

      Хей, министре, почакай!

       

      (Влиза   Н а ч а л н и к   -   в л а к ъ т.   Д ъ л г и я   побягва, гонен от   Н а ч а л н и к   -   в л а к ъ т,   който го е познал.)

     

     

     

     

    КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

     

     

     

     

     

     

     

    ----

     

     

    1 Време Спокойно Облачно Бурно - Б. пр. [горе]
    2 Наказание със смърт на всеки десет души по един. - Б. пр. [горе]
    3 Говорещ с корема си. - Б. пр. [горе]

     

     

     

     

     

    първо действие | съдържание | трето действие

     

Електронна публикация на 06. октомври 2024 г.
Публикация в кн. „Архангелите не играят флипер“, Дарио Фо, пр. Хубан Стойнов, Изд. „Народна култура“, С., 1979 г.

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]