Дилън Томас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Някога цветът на казаното грееше

 

Дилън Томас

 

Превод от английски: Александър Шурбанов

 

 

Някога цветът на казаното грееше,
от по-грозната страна на хълма масата ми бе заляна
с един двор училищен на килната поляна,
дето черно-бяла кръпка от момичета играеше.
Днес на казаното морските пързалки трябва да разпукам,
та удавените с чар да кукуригат и убиват.
Сред избягали от час момчета аз подсквирквах в парка,
дето вечер с камъни замеряхме премръзналите и изкукали
влюбени върху пръстта в постелите от шума.
Сенки на дървета бяха там отсенките на дума
и светкавицата бе фенер за всички бедни в мрака.
Казаното някога сега за мен е чума
и аз всеки хвърлен камък като макара развивам.

 

 

 

1933 / 1938

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. март 2021 г.
Публикация в кн. „Дордето слънцето се пръсне“, Дилън Томас, пр. Александър Шурбанов, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2018 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]