Някога цветът на казаното грееше,
от по-грозната страна на хълма масата ми бе заляна
с един двор училищен на килната поляна,
дето черно-бяла кръпка от момичета играеше.
Днес на казаното морските пързалки трябва да разпукам,
та удавените с чар да кукуригат и убиват.
Сред избягали от час момчета аз подсквирквах в парка,
дето вечер с камъни замеряхме премръзналите и изкукали
влюбени върху пръстта в постелите от шума.
Сенки на дървета бяха там отсенките на дума
и светкавицата бе фенер за всички бедни в мрака.
Казаното някога сега за мен е чума
и аз всеки хвърлен камък като макара развивам.

1933 / 1938

върни се | съдържание | продължи