Фенери светнат ли, светият лик
във осмоъгълник от непривично зарево
повяхнал би, на любовта момчето
би бдяло над благодатта си кратка.
Чертите в техния потаен мрак
са плът, но дойде ли денят измамен,
пигментът блед от устните ѝ пада,
повивките на мумията мъртва
откриват някогашна древна гръд.

Да мисля със сърцето си съм учен,
ала и то като ума е сляпо.
Да мисля с пулса си съм възпитаван -
забърза ли, със него да забързвам,
дордето се сравнят поле и покрив.
И аз препускам, пренебрегнал времето -
брадатия спокоен господин,
разрошен от египетския вятър.

От толкова години слушам думи -
би трябвало да се променя нещо.

Онази топка, дето хвърлих в парка,
като играех, още не е паднала.

1933 / 1935

върни се | съдържание | продължи