Дилън Томас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Фенери светнат ли

 

Дилън Томас

 

Превод от английски: Александър Шурбанов

 

 

Фенери светнат ли, светият лик
във осмоъгълник от непривично зарево
повяхнал би, на любовта момчето
би бдяло над благодатта си кратка.
Чертите в техния потаен мрак
са плът, но дойде ли денят измамен,
пигментът блед от устните ѝ пада,
повивките на мумията мъртва
откриват някогашна древна гръд.

 

Да мисля със сърцето си съм учен,
ала и то като ума е сляпо.
Да мисля с пулса си съм възпитаван -
забърза ли, със него да забързвам,
дордето се сравнят поле и покрив.
И аз препускам, пренебрегнал времето -
брадатия спокоен господин,
разрошен от египетския вятър.

 

От толкова години слушам думи -
би трябвало да се променя нещо.

 

Онази топка, дето хвърлих в парка,
като играех, още не е паднала.

 

 

 

1933 / 1935

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. март 2021 г.
Публикация в кн. „Дордето слънцето се пръсне“, Дилън Томас, пр. Александър Шурбанов, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2018 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]