Федерико Гарсия Лорка

драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

 

 

 

Салон в дома на доня Росита. В дъното - градина.

 

 

 

ГОСПОДИН Х

    Аз винаги ще принадлежа на този век.

ЧИЧОТО

    Векът, който току-що започна, ще бъде век на материализма.

ГОСПОДИН Х

    Но век, който ще донесе много по-голям прогрес, отколкото ни донесе миналият. Моят приятел, сеньор Лонгория от Мадрид, си купи преди известно време автомобил, който лети с фантастична скорост от трийсет километра в час; а и персийският шах, който е несъмнено очарователен човек, си е купил също един Панар Льовасор с мощност двасет и четири конски сили.

ЧИЧОТО

    Аз се питам: какво са се разбързали толкова хората. Нали знаете какво се случи при състезанието Париж - Мадрид? Наложи се да го прекратят, защото всички състезатели се бяха пребили, преди още да стигнат в Бордо.

ГОСПОДИН Х

    Граф Зборонски, който загина при това нещастие, и Марсел Рено или Ренол - името може да се произнася и се произнася по двата начина, - който също загина тогава, са мъченици на науката. Ще бъдат издигнати някой ден в култ, когато позитивизмът възтържествува като религия. Познавах доста добре Рено. Бедният Марсел!

ЧИЧОТО

    Няма да ме убедите!

     

    (Сяда.)

     

ГОСПОДИН Х

     

    (Подпрян е един крак на стола, върти в ръка бастуна си.)

     

    Друго не може и да се очаква от спор между професор по политическа икономия и човек, който отглежда рози. Но днес, повярвайте ми, не са забранени нито квиетизма, нито обскурантизма. Днес си пробиват път един Жан-Батист Сей или Се - може да се произнася и се произнася по двата начина - или пък един граф Лев Толстуа, по простому Толстой, който се отличава както с чудесния стил на произведенията си, така и с дълбокия им замисъл. Аз се чувствам гражданин на организираното общество, а не отшелник в лоното на природата.

ЧИЧОТО

    Всеки живее живота си, както може и знае.

ГОСПОДИН Х

    Съгласен съм, че Земята е една нищо и никаква планета, но трябва да се помогне на цивилизацията. Ако Сантос Дюмон се беше отдал на отглеждането на рози, вместо да изучава сравнителната метеорология, управляемият аеростат щеше още да се намира в скута на Брахма.

ЧИЧОТО

     

    (раздразнено)

     

    И ботаниката е наука.

ГОСПОДИН Х

    (пренебрежително)

     

    Да, но приложна наука. Изучава соковете на Антемис олороза или равена или пък наркотичните свойства на татула.

ЧИЧОТО

    (наивно)

     

    Интересуват ли ви тези растения?

ГОСПОДИН Х

    Познанията ми за тях са оскъдни. Аз се интересувам от културата, а това е нещо съвсем различно.

     

    Пауза.

     

    А... Росита?

ЧИЧОТО

    (Пауза. На висок глас)

     

    Росита!

ГЛАС

    (отвътре)

     

    Няма я.

ЧИЧОТО

    Няма я.

ГОСПОДИН Х

    Много съжалявам!

ЧИЧОТО

    И аз. Днес е именница, отишла е сигурно да се черкува.

ГОСПОДИН Х

    Предайте й от мен този пандантив. Той представлява седефена Айфелова кула, поставена върху два гълъба, които държат в човките си колелото, символ на индустриалния прогрес

ЧИЧОТО

    Тя ще ви бъде много благодарна.

ГОСПОДИН Х

    Мислех да й подаря един сребърен калейдоскоп, в който се вижда Светата Дева на Лурд, или Лурдес, или пък тока за колан, изобразяващ змия и четири водни кончета, но все пак предпочетох пандантива, който е изработен с много вкус.

ЧИЧОТО

    Благодаря!

ГОСПОДИН Х

    Очарован съм от вашия любезен прием.

ЧИЧОТО

    Благодаря!

ГОСПОДИН Х

    Дълбоки почитания на уважаемата ви съпруга.

ЧИЧОТО

    Много благодаря!

ГОСПОДИН Х

    Предайте почитанията ми на вашата очарователна племенница, на която желая много щастие по случай имения й ден.

ЧИЧОТО

    Хиляди благодарности!

ГОСПОДИН Х

    Смятайте ме за ваш предан слуга!

ЧИЧОТО

    Един милион благодарности!

ГОСПОДИН Х

    Повтарям още веднъж...

ЧИЧОТО

    Благодаря, благодаря, благодаря!

ГОСПОДИН Х

    Вечно ваш.

     

    (Отива си.)

     

ЧИЧОТО

     

    (високо)

     

    Благодаря, благодаря, благодаря!

ИКОНОМКАТА

    (Влиза, смее се.)

     

    Просто не мога да разбера откъде вземате това търпение. От приказките на този сеньор и на оня другия, дон Конфусио Монтес де Ока, кръстен в четирийсет и трета ложа, някой ден къщата ви ще се срути.

ЧИЧОТО

    Много пъти съм ти казвал, че не обичам да подслушваш разговорите ми.

ИКОНОМКАТА

    Ето какво се казва неблагодарност. Стоях зад вратата, това да, но не за да подслушвам, а за да поставя там една метла с дръжката надолу, та дано сеньорът си отиде час по-скоро.

ЛЕЛЯТА

     

    (Влиза.)

     

    Отиде ли си вече?

ЧИЧОТО

    Да.

     

    (Излиза.)

     

ИКОНОМКАТА

    И този ли е обожател на Росита?

ЛЕЛЯТА

    Защо говориш за обожатели? Ти не познаваш Росита!

ИКОНОМКАТА

    Но познавам обожателите!

ЛЕЛЯТА

    Моята племенница е сгодена.

ИКОНОМКАТА

    Не ме карайте да говоря, не ме карайте да говоря, само не ме карайте да говоря!...

ЛЕЛЯТА

    Никой не те кара да говориш!

ИКОНОМКАТА

    Смятате ли, че е редно един мъж да си замине и да кара една жена, която е от хубава по-хубава, да го чака цели петнайсет години? Тя трябва да се омъжи. Болят ме вече ръцете да пренареждам покривките за маса с марсилски тантели и чаршафите с гюпюри и тишлайферите и покривките за легла, украсени с тюл с бронирани върху него цветя. Крайно време е да почне да ги употребява и да ги скъса дори, само че тя не си дава сметка колко бързо минава времето. Косите й ще посребреят, а тя все още продължава да зашива атлазени панделки по воланите на брачната си риза!

ЛЕЛЯТА

    Защо се бъркаш в работи, които не те засягат?

ИКОНОМКАТА

    (учудена)

     

    В тези работи аз не се бъркам, аз съм си забъркана по начало в тях!

ЛЕЛЯТА

    Убедена съм, че тя е щастлива.

ИКОНОМКАТА

    Тя насила се прави на щастлива. Вчера ме накара да обикалям цял ден с нея около цирка, защото й се сторило, че един от циркаджиите прилича на братовчед й.

ЛЕЛЯТА

    Приличаше ли му действително?

ИКОНОМКАТА

    Беше красив като млад свещеник, който отслужва първата си литургия, но много би дал братовчед й да има осанката му, лебедовата му шия и мустаците му. В семейството ви мъжете не са хубави!

ЛЕЛЯТА

    Любезна си, няма що!

ИКОНОМКАТА

    Всички са дребни и със смъкнати рамене.

ЛЕЛЯТА

    Я гледай!

ИКОНОМКАТА

    Говоря самата истина, сеньора! Всъщност акробатът се хареса на Росита независимо от всякаква прилика, както и на мен се хареса и както би се харесал сигурно и на вас. Но тя всичко свързвва с другия. От време на време ми се прищява да я хлопна с обувката си по главата. Тя толкова се вглежда в небето, че очите й ще станат като на крава!

ЛЕЛЯТА

    Стига! Престани! Търпя простака, когато говори, но не и когато лае!

ИКОНОМКАТА

    Да не би случайно да искате да кажете, че не я обичам?

ЛЕЛЯТА

    Принуждаваш ме понякога да мисля така.

ИКОНОМКАТА

    За нея съм готова да дам - стига тя да поиска - и последния си залък, последната си капка кръв.

ЛЕЛЯТА

    (ядосана)

     

    Лицемерие! Празни приказки!

ИКОНОМКАТА

    (ядосана)

     

    Не са приказки, а самата истина! Дала съм на дело доказателства! Аз я обичам повече от вас.

ЛЕЛЯТА

    Лъжа!

ИКОНОМКАТА

    (високо)

     

    Истината казвам!

ЛЕЛЯТА

    Не повишавай тон!

ИКОНОМКАТА

    (високо)

     

    Да не би за друго да нося звънче на езика си?

ЛЕЛЯТА

    Млъкни, нахалнице!

ИКОНОМКАТА

    Цели четиридесет години ви служа.

ЛЕЛЯТА

    (почти разплакана)

     

    Можеш да си вървиш!

ИКОНОМКАТА

    (Крещи.)

     

    Слава богу! Няма да ви виждам повече!

ЛЕЛЯТА

    (разплакана)

     

    Вън! Напусни веднага моя дом!

ИКОНОМКАТА

    (Започва да плаче.)

     

    Изхвърляте ме на улицата!

     

    (Тръгва разхълцана към вратата. Излизайки, изпуска някакъв предмет. И двете плачат. Пауза.)

     

ЛЕЛЯТА

     

    (Избърсва сълзите си, говори кротко.)

     

    Какво изпусна?

ИКОНОМКАТА

    (през сълзи)

     

    Един джобен термометър, стил Луи XV.

ЛЕЛЯТА

    Така ли?

ИКОНОМКАТА

    Да, сеньора.

     

    Двете плачат.

     

ЛЕЛЯТА

    Мога ли да го видя?

ИКОНОМКАТА

    Купих го за Росита.

     

    (Приближава се.)

     

ЛЕЛЯТА

    (усмихната)

     

    Чудесен е!

ИКОНОМКАТА

    (натъжена)

     

    По средата на кадифето има фонтан, направен от истински охлюви; върху фонтана има беседка от зелени рози; водата в басейнчето е от сини пайети, а водоскокът е истинският термометър. Локвичките наоколо са рисувани с блажна боя, а славеят, който пие от тях, е извезан от сърма. Много ми се искаше той да може да се навива и да пее, но такива не продаваха.

ЛЕЛЯТА

    Нямаше ли, казваш?

ИКОНОМКАТА

    Но защо пък трябва да пее? Малко ли живи славеи пеят в градината?

ЛЕЛЯТА

    Разбира се.

     

    Пауза.

     

    Защо трябваше да си харчиш парите?

ИКОНОМКАТА

    (разплакана)

     

    За Росита давам мило и драго.

ЛЕЛЯТА

    Вярно е, ти я обичаш както никой друг!

ИКОНОМКАТА

    След вас, разбира се.

ЛЕЛЯТА

    Не! Ти си й дала кръвта си.

ИКОНОМКАТА

    А вие си жертвувате живота за нея.

ЛЕЛЯТА

    Каквото аз правя за нея, е чисто и просто дълг, а ти правиш всичко от великодушие.

ИКОНОМКАТА

    (по-високо)

     

    Не говорете така!

ЛЕЛЯТА

    Ти си доказала, че я обичаш повече от всички.

ИКОНОМКАТА

    Направила съм това, което би сторила всяка друга на мое място. Аз съм слугиня. Вие ми плащате, аз ви слугувам.

ЛЕЛЯТА

    Винаги сме ти считали за член на семейството.

ИКОНОМКАТА

    Една обикновена слугиня, която дава това, което има - и нищо повече.

ЛЕЛЯТА

    Мен ли си седнала да убеждаваш, че си слугиня и нищо повече?

ИКОНОМКАТА

ЛЕЛЯТА

    (ядосана)

     

    Не си права. Отивам си, за да не те слушам.

ИКОНОМКАТА

    (ядосана)

     

    И аз също.

     

    Излизат бързо през различни врати. Лелята се сблъсква с   Ч и ч о т о.

     

ЧИЧОТО

    От дългото съжителство са ви израсли бодли.

ЛЕЛЯТА

    Тя винаги смята, че е права.

ЧИЧОТО

    Не ми обяснявай нищо, аз знам всичко наизуст. Добра или лоша, без нея не можем. Вчера чух как я осведомяваше най-подробно за нашата текуща сметка в банката. Ти не умееш да се държиш на положение. Не беше най-подходящо да водиш такъв разговор с една слугиня.

ЛЕЛЯТА

    Тя не е слугиня.

ЧИЧОТО

    (нежно)

     

    Добре, добре, не искам да ти противореча.

ЛЕЛЯТА

    Да не би да искаш да кажеш, че с мен не можеш да водиш разговор?

ЧИЧОТО

    Мога, но предпочитам да мълча.

ЛЕЛЯТА

    Все мълчиш, а все ми правиш упреци.

ЧИЧОТО

    Защо изобщо си отварям устата да говоря? За да си нямам разправии, готов съм да си оправя леглото, да си изчистя костюмите и да изтупам без чужда помощ килимите в стаята си.

ЛЕЛЯТА

    Не намирам, че е редно да се правиш на обидено божество под предлог, че не се грижат достатъчно за теб, когато всичко в тази къща е подчинено на твоето удобство и на твоите прищевки.

ЧИЧОТО

    (нежно)

     

    Напротив, дете мое.

ЛЕЛЯТА

    (сериозно)

     

    Не е напротив. Вместо да си гледам тантелите, аз се грижа за цветята ти. А какво правиш ти за мен?

ЧИЧОТО

    Прощавай! За хората, които дълго живеят заедно, настъпва час, когато търсят и най-дребния повод за дрязги и тревоги, за да се изпълнят с напрежение и пови инеща, които са вече отдавна мъртви. Когато бяхме на двадесет години, не водехми такива разговори...

ЛЕЛЯТА

    На двадесет години се чупеха стъклата на прозорците!

ЧИЧОТО

    И студът беше играчка в нашите ръце.

     

    Появява се   Р о с и т а.   Облечена е в розово. Модата се е много променила. Няма ги вече ръкавите буфан от 1900 година. Носи широка пола. Тръгва, с ножица в ръка, да прекоси сцената, но се спира в средата.

     

РОСИТА

    Дойде ли раздавачът?

ЧИЧОТО

    Дойде ли?

ЛЕЛЯТА

    Не знам.

     

    (На висок глас.)

     

    Дойде ли раздавачът?

     

    Пауза.

     

    Не, още не е идвал.

     

РОСИТА

    Идва винаги по това време.

ЧИЧОТО

    Трябваше отдавна да е тук.

ЛЕЛЯТА

    Често се спира на приказки.

РОСИТА

    Онзи ден го видях да играе с три деца на карта насред улицата.

ЛЕЛЯТА

    Сигурно скоро ще бъде тук.

РОСИТА

    Обадете ми, когато дойде.

     

    (Излиза бързо.)

     

ЧИЧОТО

    Къде си тръгнала с тази ножица?

РОСИТА

    Ще отрежа няколко рози.

ЧИЧОТО

    (учуден)

     

    Как така? Кой ти разреши?

ЛЕЛЯТА

    Аз! Тя има днес имен ден.

РОСИТА

    Исках да ги сложа в жардиниерата и във вазата при входа.

ЧИЧОТО

    Всеки път, когато отрязвате роза, изпитвам чувството, че режете пръст от ръката ми. Знам, че за вас това няма значение.

     

    (Поглежда жена си.)

     

    Не желая да споря. Знам, че розите бързо прецъфтяват.

     

    Влиза   И к о н о м к а т а.

     

    Така поне се казва във „Валсът на розите“, който беше един от най-прекрасните на нашето време, но не мога да подтисна неудоволствието си, като видя розите в пръстени вази.

     

    (Излиза от сцената.)

     

РОСИТА

    (към Икономката)

     

    Дойде ли раздавачът?

ИКОНОМКАТА

    Розите служат всъщност само за украса на стаите.

РОСИТА

    (раздразнена)

     

    Попитах те, дали е дошла пощата?

ИКОНОМКАТА

    (троснато)

     

    Да не би аз да задържам пристигналите писма?

ЛЕЛЯТА

    Хайде върви за цветята!

РОСИТА

    Всичко в тази къща съдържа капка горчивина.

ИКОНОМКАТА

    Във всяко кътче намираме отрова.

     

    (Излиза от сцената.)

     

ЛЕЛЯТА

    Доволна ли си?

РОСИТА

    Не знам.

ЛЕЛЯТА

    Как така?

РОСИТА

    Доволна съм, когато не виждам хора, но няма как да не ги виждам...

ЛЕЛЯТА

    Ще ти кажа съвсем открито! Не ми харесва животът, който водиш. Годеникът ти не изисква от теб да се криеш от хората. В писмата си винаги ми пише, че трябва да излизаш.

РОСИТА

    Но точно на улицата си давам най-добра сметка как лети времето, а аз не искам да изгубя надеждите си. На площадчето построиха още една нова къща. Не искам да забелязвам, че минава времето!

ЛЕЛЯТА

    Разбирам те. Много пъти съм ти казвала да се обясните с братовчед ти и да се омъжиш за друг. Ти си жизнерадостна. Знам, че има много младежи, пък и зрели мъже, влюбени в теб.

РОСИТА

    Но, лельо! Чувствата са пуснали дълбоки корени в мен. Ако не виждах хората, щях да мисля, че той си е заминал само преди седмица. Аз чакам така, както чаках и първия ден след раздялата. А какво представляват въсщност една година или две, или пет?

     

    Звън за звънче.

     

    Пощата!

ЛЕЛЯТА

    Какво ти изпраща?

ИКОНОМКАТА

    (Влиза.)

     

    Идват ни на гости онези смешните стари моми.

ЛЕЛЯТА

    Господи боже мой!

РОСИТА

    Нека влязат!

ИКОНОМКАТА

    Майката и трите дъщери. Издокарани, а нямат троха хляб да сложат в устата си. Хубав бой бих им дръпнала аз...

    Излиза от сцената. Влизат трите докарани   С т а р и   м о м и   с   М а й к а   с и. Момите носят огромни шапки, украсени с евтини пера, прекалено претенциозни рокли, ръкавици до лактите, върху които личат гривни, и ветрила, закачени на дълги верижки. Майката е облечена в черно-кафяво и носи шапка с извехтели лилави панделки.

     

МАЙКАТА

    Честито!

     

    Целуват се.

     

РОСИТА

    Благодаря!

     

    (Целува момичетата.)

     

    Амор! Каридад! Клеменсия!

     

ПЪРВА СТАРА МОМА

    Честито!

ВТОРА СТАРА МОМА

    Честито!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Честито!

ЛЕЛЯТА

    (на Майката)

     

    Как сте с краката?

МАЙКАТА

    От зле по-зле. Ако не бяха момичетата, не бих излизала от къщи.

     

    Сядат.

     

ЛЕЛЯТА

    Не се ли разтривате с лавандулов спирт?

ПЪРВА СТАРА МОМА

    Да, всяка вечер.

ВТОРА СТАРА МОМА

    И с отвара от слез.

ЛЕЛЯТА

    Помага много при ревматизъм.

     

    Пауза.

     

МАЙКАТА

    Как е съпругът ви?

ЛЕЛЯТА

    Добре, благодаря.

     

    Пауза.

     

МАЙКАТА

    Все с розите ли си е?

ЛЕЛЯТА

    Да, с розите си.

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Колко са красиви цветята!

ВТОРА СТАРА МОМА

    Ние имаме саксия с рози от сорта Сан-Франциско.

РОСИТА

    Те не ухаят.

ПЪРВА СТАРА МОМА

    Ухаят, но много слабо.

МАЙКАТА

    Аз обичам най-много жасмина.

ТРЕТА СТАРА МОМА

    И виолетките са чудесни!

     

    Пауза.

     

МАЙКАТА

    Деца, донесохте ли пощенската картичка?

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Да. Едно момиче, облечено в розово, е същевременно барометър. Монахът с качулката е вече много банален. В зависимост от влагата полите на момичето, които са направени от най-тънка хартия, се разтварят и затварят.

РОСИТА

    (четейки)

     

      Славеи сутрин в полето
      пееха песен звънлива
      и казваха в песента си:
      - Росита е най-красива!

    Но защо сте си дали толкова труд?

ЛЕЛЯТА

    Направено е с много вкус!

МАЙКАТА

    Вкусът не ми липсва, липсват ми пари!

ПЪРВА СТАРА МОМА

    Мамо!

ВТОРА СТАРА МОМА

    Мамо!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Мамо!

МАЙКАТА

    Деца, тук аз имам доверие във всички! Чужди хора не ни чуват. Вие много добре знаете, че откак се помина бедният ми съпруг, правя истински чудеса, за да свържа двата края с пенсията, която получавам. Сякаш още чувам бащата на тези деца - той беше истински кавалер и джентълмен: „Енрикета, харчи, не се ограничавай, месечната ми заплата е триста и петдесет пезети.“ Но тези времена отдавна минаха! Въпреки всичко, ние живеем така, както подобава на класата ни! Но какви мъки изживях, сеньора, за да продължат тези момичета да носят шапки! Колко сълзи, колко мъка за една панделка или за една изкуствена къдрица! Тези пера, тези гарнитури са ми стрували много безсънни нощи.

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Мамо!

МАЙКАТА

    Така е, дете мое, не преувеличавам. Никаква волност не можем да си позволим. Много често се питам: какво искате, мили деца, яйце на закуска или стол на Променадата? И трите отговарят в един глас: „Стол.“

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Мамо, стига си говорила за тези неща. Цяла Гранада вече знае.

МАЙКАТА

    Разбира се, нима могат да дадат друг отговор! И така живеем с по няколко картофа и с грозде, но с хубава пелерина, с рисуван слънчобран, с попелинова блуза и с всички други подробности. Защото не може иначе! Но на мен това ми струва живота. А очите ми се наливат със сълзи, когато ги виждам да се събират с дъщери на богаташи.

ВТОРА СТАРА МОМА

    Няма ли да се разходиш днес на Аламеда, Росита?

РОСИТА

    Не!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Там винаги се срещаме с госпожици Понсе де Леон, Ерасти и с баронеса де Санта Матилда де ла Бендисион Папал. С най-отбраното общество на Гранада.

МАЙКАТА

    Какво е по-естествено от това, бяхте заедно в колежа Пуерта дел Сиело!

     

    Пауза.

     

ЛЕЛЯТА

    Мога ли да ви предложа нещо?

     

    (Става.)

     

МАЙКАТА

    Никой не прави като вас пиниен сладкиш и кремпита.

ПЪРВА СТАРА МОМА

    (на Росита)

     

    Имаш ли новини?

РОСИТА

    В последното писмо обещаваха по-определени новини. Да видим какво ще донесе новото!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Свърши ли валансиенските тантели?

РОСИТА

    Как си мислиш! Направих си батистени кърпички с бродирани пеперуди!

ВТОРА СТАРА МОМА

    Когато се омъжиш, ще имаш най-хубавия чеиз на света!

РОСИТА

    А аз все си мисля, че ми липсват още много неща. Казват, че на мъжете им омръзва да гледат жена си все в една и съща рокля.

ИКОНОМКАТА

    (Влиза.)

     

    Дойдоха Айола, онези на фотографа...

ЛЕЛЯТА

    Искаш да кажеш, дамите Айола...

ИКОНОМКАТА

    Дошли са многоуважемите дами Айола, госпожици дъщерите на придворния фотограф, удостоен със златен медал на Мадридското изложение!

     

    (Излиза.)

     

ЛЕЛЯТА

    Въоръжила съм се с ангелско търпение, но въпреки всичко от време на време тя ми къса нервите.

     

    Старите моми разглеждат с Росита платове.

     

    Днес слугините са станали непоносими!

МАЙКАТА

    Нахални са! Аз имам едно момиче, което идва следобед да чисти. Плащах му това, което се плаща на всички: една пезета месечно и останките от храната. А това съвсем не е малко за днешните времена. Добре, но онзи ден ни изненада с искането си да й плащаме пет пезети. Откъде да взема тези пари?

ЛЕЛЯТА

    Не знам просто къде ще му излезе краят!

     

    Влизат   д ъ щ е р и т е   н а   А й о л а,   които весело поздравяват Росита. Те са богато облечени, в духа на авангардната мода на епохата.

     

РОСИТА

    Не се ли познавате?

ПЪРВА МОМА

    Виждали сме се!

РОСИТА

    Госпожица Айола, госпожа и госпожици де Ескарпини.

ВТОРА АЙОЛА

    Виждали сме ги по пейките на Променадата.

     

    (Едва сдържат смеха си.)

     

РОСИТА

    Моля, седнете!

     

    Момичетата сядат.

     

ЛЕЛЯТА

    (към девойките Айола)

     

    Ще вземете ли нещо сладичко?

ПЪРВА АЙОЛА

    Не, от маса ставаме. Натъпках се с четири или пет яйца, пълнени с кълцано месо и домати, и едва станах от стола си.

ВТОРА АЙОЛА

    Много смешно!

     

    Смях. Пауза. Госпожици Айола започват неудържимо да се смеят, заразяват и Росита, която едва успява да сподави смеха си. Старите моми и майка им гледат сериозно.

     

    Пауза.

     

ЛЕЛЯТА

    Момичешки работи!

МАЙКАТА

    Младост!

ЛЕЛЯТА

    Щастлива възраст!

РОСИТА

    (ходи по сцената, все едно, че подрежда нещо)

     

    Тишина, моля!

     

    Всички млъкват.

     

ЛЕЛЯТА

    (към Третата стара мома)

     

    Как върви пианото?

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Много съм заета напоследък и все не ми остава време да се упражнявам.

РОСИТА

    Отдавна не си ни свирила.

МАЙКАТА

    Ако не бях аз да настоявам, отдавна да са се схванали пръстите й. Постоянно вися над главата й!

ВТОРА СТАРА МОМА

    Откак умря бедният ни баща, не й се свири. Колко обичаше той да я слуша!

МАЙКАТА

    Спомням си, че от време на време дори проливаше сълзи!

ПЪРВА СТАРА МОМА

    Когато свиреше тарантелата на Попер.

ВТОРА СТАРА МОМА

    И „Молитвата на една девица“

МАЙКАТА

    Той имаше добро сърце.

     

    Момичетата Айола, които през цялото време едва сдържат смеха си, прихват да се смеят. Росита, обърнала гръб на старите моми, също се смее, но се овладява.

     

ЛЕЛЯТА

    Дечурлига!

ПЪРВА АЙОЛА

    И аз...

     

    Смеят се. Лицата на старите моми се отпущат, усмихват се, но усмивката им е пресилена, тъжна и уморена.

     

МАЙКАТА

    Тръгваме си!

ЛЕЛЯТА

    Не, в никакъв случай!

РОСИТА

    (към всички)

     

    Нека сега отпразнуваме щастливото събитие, че не си паднала...

     

    (към Икономката)

     

    Донеси ни бисквитите, наречени „костите на Санта Каталина“!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Колко са вкусни!

МАЙКАТА

    Миналата година ни подарихте половин кило.

     

    Влиза   И к о н о м к а т а,   носи бисквитите.

     

ИКОНОМКАТА

    Лакомство за изтънчени хора!

     

    (към Росита)

     

    Раздавачът се задава откъм тополките.

РОСИТА

    Посрещни го на вратата.

ПЪРВА АЙОЛА

    Аз не искам да ям. Предпочитам чашка мастика.

ВТОРА АЙОЛА

    А аз гроздова ракия от ягорида.

РОСИТА

    Винаги си обичала да се посръбваш!

ПЪРВА АЙОЛА

    Когато бях на шест години, идвах тук и годеникът на Росита ме научи да пия! Не си ли спомняш, Росита?

РОСИТА

    (сериозно)

     

    Не!

ВТОРА АЙОЛА

    А мен Росита и нейният годеник ме научиха да разпознавам буквите. Колко време изтече оттогава?

ЛЕЛЯТА

    Петнадесет години!

ПЪРВА АЙОЛА

    Знаеш ли, че аз почти забравих как изглежда годеникът ти.

ВТОРА АЙОЛА

    Нямаше ли белег на устната?

РОСИТА

    Белег ли? Лельо, имаше ли белег?

ЛЕЛЯТА

    Не си ли спомняш, мило дете? Този белег беше единственото, което леко го загрозяваше.

РОСИТА

    Не беше белег, а някаква следа от изгаряне, с малко по-ярък червен цвят. Белезите са дълбоки.

ПЪРВА АЙОЛА

    Как ми се иска Росита да се омъжи!

РОСИТА

    За бога!

ВТОРА АЙОЛА

    Кому е нужно да се преструваме? И аз много бих искала!

РОСИТА

    Защо?

ПЪРВА АЙОЛА

    За да отида на сватба. Аз ще се омъжа при първа възможност.

ЛЕЛЯТА

    Дете!

ПЪРВА АЙОЛА

    Не ме интересува дори за кого, защото не искам да остана стара мома!

ВТОРА АЙОЛА

    И аз мисля така!

ЛЕЛЯТА

    (към Майката)

     

    Какмво ще кажете?

ПЪРВА АЙОЛА

    Чувствам се близка приятелка на Росита, защото знам, че си има годеник. Жените без годеник са безцветни, съсухрени и всички,

     

    (съглежда изведнъж старите моми)

     

    нека не бъдат всички, някои от тях... всички са чисто и просто луди!

ЛЕЛЯТА

    Стига! Прекаляваш!

МАЙКАТА

    Оставете я!

ПЪРВА СТАРА МОМА

    Има много девойки, които не се омъжват, защото не искат да се задомят!

ВТОРА АЙОЛА

    Това аз не мога да повярвам.

ПЪРВА СТАРА МОМА

    (убедено)

     

    Знам го със сигурност.

ВТОРА АЙОЛА

    Жена, която не иска да се омъжи, не се пудри и не си подпълва гърдите. А освен това не виси ден и нощ по балконите, за да не пропусне минувач.

ВТОРА СТАРА МОМА

    Може би излиза на балкона, за да подиша чист въздух.

РОСИТА

    Боже, какъв глупав спор!

     

    Смеят се престорено.

     

ЛЕЛЯТА

    Ами да. Няма ли да си посвирим малко?

МАЙКАТА

    Хайде, дъще!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    (Става.)

     

    Но какво да свиря?

ВТОРА АЙОЛА

    Свирете „Да живее Фраскуело“!

ВТОРА СТАРА МОМА

    Баркаролата от „Фрегата Нумансия“.

РОСИТА

    А защо не „Какво разказват цветята“?

МАЙКАТА

    Да, „Какво разказват цветята“!

     

    (на Лелята)

     

    Не сте ли я чували? Тя рецитира и свири едновременно. Приказно!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Мога също да рецитирам „Ще си свият ли пак гнездо лястовиците на твоя балкон?“.

ПЪРВА АЙОЛА

    Много е тъжно.

ПЪРВА СТАРА МОМА

    И тъжното може да е хубаво.

ЛЕЛЯТА

    Хайде, почвай!

ТРЕТА СТАРА МОМА

    (на пианото)

     

      Майко, вземи ме в полето
      на ранина, да видя
      как се разтварят цветята,
      когато клони се люшкат.
      Безброй цветя ни разказват
      безброй неща за девойки
      влюбени - изворът шепне
      неказаното от славей.

РОСИТА

      Розата бе разцъфтяла
      заедно с бистрата утрин,
      от нежна кръв тъй червена,
      пареща върху стеблото,
      че чак ветрецът изгаряше.
      Така висока! Как свети!
      Без разцъфтяла!

ТРЕТА СТАРА МОМА

      „В теб заглеждам се само!“ -
      хелиотропът прошепна.
      „Жива не ще те обичам!“ -
      „Свенлива съм!“ - виолетката.
      „Студена съм!“ - бялата роза.
      Жасминът: „Ще бъда верен!“,
      а карамфилът: „Пламенен!“

ВТОРА СТАРА МОМА

      Знам - хиацинтът е горест,
      а страстоцветът е болка.

ПЪРВА СТАРА МОМА

      Буренът - той е презрение,
      лилиите са надежда.

ЛЕЛЯТА

      „Ти си ми скъп!“ - туберозата.
      „Аз вярвам в теб!“ - страстоцветът.
      Нокътът о̀рлов те люлее,
      безсмъртничето - убива.

МАЙКАТА

      Безсмъртниче на смъртта, цвете
      на скръстени вече длани,
      добре ти е, като заплаче
      вятър над твойте гирлянди.

РОСИТА

      Розата бе разцъфтяла;
      ето - задава се пладне
      и шепот от сняг печален
      клоните ниско приведе;
      сянката пак се завърна
      и почна да пее славей,
      и като мъртва от мъка
      тя побледня, разболя се;
      когато нощта - огромен
      рог от метал - звънеше
      и ветровете в прегръдка
      спяха далеч в планината,
      се обезлисти, с въздишка
      към онзи ярък прозорец,
      зад който гледа зората.

ТРЕТА СТАРА МОМА

      Върху косите ти дълги
      цветя откъснати стенат;
      едните имат камички,
      други жар, трети вода.

ПЪРВА СТАРА МОМА

      За влюбената цветята
      свой собствен език си имат.

РОСИТА

      Акацията е ревност,
      далията - презрение,
      нардът - въздишка на обич,
      усмивка - френската роза.
      Жълтите - те са омраза,
      пурпурните пък са ярост,
      белите - весела сватба,
      сините - те са покров.

ТРЕТА СТАРА МОМА

      Майко, вземи ме в полето
      при ранно утро, да видя
      как се разтварят цветята,
      когато клони се люшкат.

     

    (Изсвирва последния акорд и млъква.)

     

ЛЕЛЯТА

    Ах, каква прелест!

МАЙКАТА

    Те знаят и езика на ветрилата, езика на ръкавиците, езика на пощенските марки и езика на часовете. Просто настръхвам, когато чуя тези думи:

      Зловещо строго дванайсет
      върху света прозвъни;
      за онзи час на смъртта си,
      грешнико, си припомни.

ПЪРВА АЙОЛА

    (с уста, пълна със сладкиши)

     

    Това е отвратително!

МАЙКАТА

    И когато казват:

      В един се раждаме,
      ла, ла, ла, ла,
      и това е раждане,
      ла, ла, ла,
      като проглеждане то е,
      ла,
      в една градина,
      охо, градина.

ВТОРА АЙОЛА

    (към сестра си)

     

    Струва ми се, че старата е пийнала повече отколкото трябва.

     

    (към Майката)

     

    Искате ли още една чашка?

МАЙКАТА

    С голямо удоволствие и най-добро желание, както се казваше по мое време.

     

    Росита през цялото време очаква раздавача.

     

ИКОНОМКАТА

    Пощата!

     

    Вълнение.

     

ЛЕЛЯТА

    Тъкмо навреме.

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Сигурно е пресметнал точно дните, за да пристигне писмото днес.

МАЙКАТА

    Какво внимание!

ВТОРА АЙОЛА

    Отвори писмото!

ПЪРВА АЙОЛА

    По-добре е да си го прочетеш насаме, може би ти е писал нещо пикантно!

МАЙКАТА

    Господи!

     

    Р о с и т а   излиза с писмото в ръка. След нея излиза и   И к о н о м к а т а.

     

ПЪРВА АЙОЛА

    Писмото от годеник не е молитвеник.

ТРЕТА СТАРА МОМА

    То е молитвеник на любовта.

ВТОРА АЙОЛА

    Ах, колко фино хрумване!

     

    Смеят се.

     

ПЪРВА АЙОЛА

    Личи си, че никога не сте получавали такова писмо.

МАЙКАТА

    (високо)

     

    И слава богу!

ПЪРВА АЙОЛА

    То си остава за нейна сметка!

ЛЕЛЯТА

    (към   И к о н о м к а т а,   която влиза с   Р о с и т а)

     

    Къде отиваш?!

ИКОНОМКАТА

    Трябва ли за всяка крачка да искам разрешение от вас?

ЛЕЛЯТА

    Остави я сама!

     

    Икономката остава.

     

РОСИТА

    Тръгва да излиза.

     

    Лельо, лельо!

ЛЕЛЯТА

    Какво има, дъще?

РОСИТА

    (възбудена)

     

    О, лельо!

ПЪРВА АЙОЛА

    Какво има?

ТРЕТА СТАРА МОМА

    Говори!

ВТОРА АЙОЛА

    Какво става?

ИКОНОМКАТА

    Говори!

ЛЕЛЯТА

    Хайде, говори!

МАЙКАТА

    Чаша вода!

ВТОРА АЙОЛА

    Ела!

ПЪРВА АЙОЛА

    Бързо!

     

    Вълнение.

     

    Ще се жени.

     

    Всички са потресени.

     

    Ще се ожени за мен, защото не може да чака повече, но...

     

ВТОРА АЙОЛА

    (Прегръща я.)

     

    О, каква радост!

ПЪРВА АЙОЛА

    Дай да те прегърна!

ЛЕЛЯТА

    Оставете я да говори!

РОСИТА

    (по-спокойно)

     

    Но тъй като му е невъзможно да дойде сега, предлага сватбата да стане по пълномощие, а после ще дойде и той.

ПЪРВА СТАРА МОМА

    На добър час!

МАЙКАТА

    (почти разплакана)

     

    Дано Господ те дари с щастието, което заслужаваш!

     

    (Прегръща я.)

     

ИКОНОМКАТА

    Добре, но какво значи „по пълномощие“?

РОСИТА

    Нищо. Друг човек ще представлява жениха по време на сватбената церемония.

ИКОНОМКАТА

    А после?

РОСИТА

    После бракът е сключен и двамата са женени.

ИКОНОМКАТА

    А брачната нощ?

РОСИТА

    За Бога!

ПЪРВА АЙОЛА

    Права е. Какво ще стане с брачната нощ?

ЛЕЛЯТА

    Деца!

ИКОНОМКАТА

    Той сам трябва да дойде, той лично трябва да се ожени. „По пълномощие“! За пръв път чувам подобно нещо. Леглото с украсата си трепери от студ, а брачната риза лежи в най-тъмния ъгъл на раклата. Сеньора, не разрешавайте да влязат „пълномощия“ в този дом!

     

    Всички се смеят.

     

    Сеньора, тези „пълномощия“ не ми допадат много.

РОСИТА

    Скоро ще дойде лично. Това е ново доказателство, че ме обича.

ИКОНОМКАТА

    Щом е така, да дойде по-скоро. Да те хване за ръка, да разбърка захарта в кафето ти и да опита дали не е горещо.

     

    Смехове. Появява се   Ч и ч о т о   с роза в ръка.

     

РОСИТА

    Чичо!

ЧИЧОТО

    Всичко чух и отрязах почти несъзнателно единствената променяща се роза, която имам в зимната си градина.

      Разтворена следобед тя е
      червена като чист корал.

РОСИТА

      В стъклата слънцето наднича,
      за да я види как блести.

ЧИЧОТО

    Ако я бях отрязал след още два часа, щях да ти я поднеса бяла.

РОСИТА

      Бяла, бяла като гълъб
      и усмивка на морето,
      бяла като студ на буза,
      цялата от бяла сол.

ЧИЧОТО

    Но сега все още пази огъня на младостта.

ЛЕЛЯТА

    Пийни една чашка с мен! По-благоприятен помод няма да намериш.

     

    Вълнение. Третата стара мома сяда на пианото и свири една полка. Росита гледа розата. Втората и Първата стари моми танцуват с момичетата Айола и пеят:

     

      Съгледах те, жена,
      на пясъчния бряг;
      по слабостта ти аз
      въздишах в онзи миг
      и тази слабост на
      съдбовния ми блян
      сред лунните лъчи
      напълно се разби.

     

    Лелята и Чичото танцуват. Росита се приближава до двойката Втора стара мома и Айола. Танцува със Старата мома, а девойката Айола пляска с ръце, като вижда старите: влиза   И к о н о м к а т а   и тя прави същото.

     

 

 

З а в е с а

 

 

 

 

 

 

 

първо действие | трето действие

 

Електронна публикация на 18. декември 2023 г.
Публикация в кн. „Доня Росита или езикът на цветята“, Федерико Гарсия Лорка, Изд. „Народна култура“, С., 1978 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]