Действащи лица
ЙЕРМА
МАРИЯ
СТАРИЦИ
ДОЛОРЕС
ПЪРВА ПЕРАЧКА
ВТОРА ПЕРАЧКА
ТРЕТА ПЕРАЧКА
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА
ПЕТА ПЕРАЧКА
ШЕСТА ПЕРАЧКА
НЕВЕСТИ
САМКА
ЗЪЛВИ
ПЪРВА ЖЕНА
ВТОРА ЖЕНА
ДЕТЕ
ХУАН
ВИКТОР
САМЕЦ
ПЪРВИ МЪЖ
ВТОРИ МЪЖ
ТРЕТИ МЪЖ
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА КАРТИНА
Когато се вдигне завесата, ЙЕРМА спи. В нозете й - гергеф за бродиране. Сцената е осветена от особена, сънна светлина. ЕДИН ПАСТИР влиза на пръсти и гледа втренчено Йерма. Той води за ръка ДЕТЕ, облечено в бяло. Часовникът бие. След като ПАСТИРЪТ излиза, сцената се залива от веселия светлик на пролетна утрин. Йерма се събужда.
ГЛАС.
(зад сцената)
На детето, нани, нани,
ще направим на детето
къщичка една в полето
и във нея ще си легнем.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
Довиждане.
(Тръгва да излиза.)
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
Работиш много, а нямаш силно тяло да издържаш.
ХУАН.
ЙЕРМА.
Но не и ти. Когато се оженихме, беше друг. Сега лицето ти е бяло, сякаш не е виждало слънце. Бих се радвала, ако отидеш на реката да поплуваш или когато дъждът прокапе в нашия дом, да се качиш на покрива. Изминаха двайсет и четири месеца, откакто сме женени, а ти - все по-мрачен, по-хилав, сякаш не растеш, а се смаляваш.
ХУАН.
ЙЕРМА.
(става)
Не го тълкувай зле. Ако аз бях болна, щях да се радвам ти да се грижиш за мене. „Жена ми е болна. Ще заколя това агне, за да й сготвя една хубава яхния. Жена ми е болна. Ще запазя тая кокоша мас, за да се успокоят болките в гърдите й, ще й отнеса тая овча кожа, за да пази краката си от снега.“ Такава съм аз. Затова се грижа за тебе.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
(усмихва се)
Разбира се. И съвсем безгрижни. Работата върви добре, деца нямаме да харчат.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
Аз познавам момичета, които са треперили и плакали, преди да влязат в леглото на своя мъж. Плаках ли аз първия път, когато легнах с тебе? Не пях ли, когато вдигнах завесата от холандско платно над кревата? И не ти ли казах: „Как ухае на ябълки бельото!“.
ХУАН.
ЙЕРМА.
Майка ми плака, защото аз не съжалявах, че се разделям с нея. И така беше! Никоя не се е задомявала с по-голяма радост. И все пак...
ХУАН.
Мълчи. Доста работа имам, за да слушам непрекъснато...
ЙЕРМА.
Не. Не ми повтаряй какво приказват. Аз самата виждам, че това не може да бъде... След продължителен дъжд дори камъните се размекват и върху тях пониква черна ряпа, за която хората казват, че не струва нищо.
„Черните репи не струват нищо“, но аз добре виждам как те поклащат жълтите си цветчета във въздуха.
ХУАН.
ЙЕРМА.
Да, като се обича.
(Йерма прегръща и целува мъжа си, като тя взема почина.)
ХУАН.
Ако имаш нужда от нещо, кажи ми да ти го донеса. Знаеш, че не обичам да излизаш от къщи.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
(мрачна)
Така е.
(Мъжът излиза, а Йерма взима гергефа, прекарва ръка по корема си, после протяга ръце, прозява се сладко и сяда да бродира.)
Отгде идеш, обич, рожбо моя?
На студа суров от острието.
И какво ти трябва, обич моя?
Тъканта на твойте хладни дрехи.
(Вдява иглата.)
Нека в зноя клонките се клатят
и да бликнат вредом водоскоци!
(Сякаш говори с някакво дете.)
Чуй как лае кучето на двора,
вятърът как пее в дървесата.
А воловете мучат в обора
и луната ми косите къдри.
Що ми искаш, обич, рожбо моя,
идейки от толкова далече?
(Мълчание.)
Хълмовете бели на гърдите.
Нека в зноя клоните се клатят
и да бликнат вредом водоскоци!
(Шие.)
Ще ти кажа истината, рожбо,
съхна аз, прекършена, по тебе.
Как боли ме, как ме стрелка кръста,
дето ще е първата ти люлка.
Ах, кога ще дойдеш, рожбо моя?
(Мълчание.)
На ясмин щом заухай плътта ти.
Нека в зноя клоните се клатят
и наоколо да плъпнат хора!
(Йерма престава да пее. На вратата се показва МАРИЯ, която иде с вързоп дрехи.)
Откъде идеш?
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
За мое удоволствие бих чакала пред вратата, докато отворят; обзалагам се, че не знаеш какво съм купила?
ЙЕРМА.
Сигурно си купила кафе за закуска, захар, хляб.
>МАРИЯ.
Не. Купих дантели, три аршина прежда, панделки и цветна вълна за пискюлчета. Мъжът ми имаше пари и той самият ми ги даде.
ЙЕРМА.
МАРИЯ
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
(любопитна)
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Иде ти да запееш, нали? Аз пея. Ти... кажи...
МАРИЯ.
ЙЕРМА
МАРИЯ.
Е, това е същото... само че вътре, в кръвта.
ЙЕРМА.
Каква красота!
(Гледа я изумена.)
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
За какво? Тя вече е стара и е забравила тези неща. Не ходи много, а когато дишаш, дишай така сладко, сякаш имаш между зъбите си роза.
МАРИЯ.
Слушай. Казват, че по-късно те рита лекичко с краченца.
ЙЕРМА.
И тогава се обича най-много, тогава вече се казва: мое дете!
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
Не ми казва, но застане ли до мене, очите му трептят като два зелени листа.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
Не зная. Но през нощта, когато се оженихме, той ми говореше постоянно, допрял уста до бузата ми, и на мене ми се струва, че моето дете е някакво слънчево гълъбче, което той скусна със своя дух през ухото ми.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
Вярно е? Защо е това? От всички момичета, омъжени през същата година, ти си единствената.
ЙЕРМА.
Така е. Разбира се, че има още време. Елена закъсня с три години, а други, по от преди, от времето на майка ми, още повече; ала две години и двайсет дни, както чакам аз, е доста дълго. Мисля, че е несправедливо така да вехна. Много нощи излизам боса на двора, за да стъпвам по земята, и не зная защо. Ако продължава така, накрай ще ме хване някоя болест.
МАРИЯ.
Ела тук, мила; говориш като старица. Какво приказвам! Никой не може да се оплаква от тези неща. Една сестра на майка ми е родила на четиринайсетата година и да видиш какво красиво дете!
ЙЕРМА.
(развълнувана)
МАРИЯ.
Плачеше като биче, сякаш църкаха наведнъж хиляди щурчета, напикаваше ни и ни дърпаше за плитките, а като навърши четири месеца, изподраска целите ни лица.
ЙЕРМА.
(смее се)
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Ами! Аз съм виждала как моята сестра кърми детето си, макар че цялата й гръд беше напукана и това й причиняваше голяма болка, но болка приятна, хубава, необходима за здравето.
МАРИЯ.
Казват, че от децата се тегли много.
ЙЕРМА.
Лъжа. Това казват слабите майки, тия, които хленчат. За какво ги имат? Да имаш дете, не е като да имаш букет рози. Трябва да страдаме, за да ги отгледаме. Аз мисля, че половината от кръвта ни изтича. Но това е хубаво, здраво, прекрасно. Всяка жена има кръв за четири или пет деца, а няма ли ги, кръвта й се отравя, какво ще стане с мене.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Винаги съм чувала да казват, че първескините се боят.
МАРИЯ.
(плахо)
ЙЕРМА.
(Взима вързопа.)
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
Сбогом.
(Целува я и излиза.)
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
(вдълбочен и твърде сериозен)
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
(усмихва се)
ЙЕРМА.
(смее се)
ВИКТОР.
Ако е момиче, ще го кръстиш на тебе.
ЙЕРМА.
(потрепва)
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
(почти се задъхва)
ВИКТОР.
Е добре, ще видим дали нейният пример ще те насърчи. В тая къща липсва едно дете.
ЙЕРМА.
(печално)
ВИКТОР.
Тогава не се плаши. Кажи на мъжа си да мисли по-малко за работата. Той иска да трупа пари и ще ги натрупа, но на кого ще ги остави след смъртта си? Аз отивам да паса овцете. Кажи на Хуан да отлъчи двете, които купи от мене, а що се отнася за другото, нека си помисли.
(Отива си усмихнат.)
ЙЕРМА.
(страстно)
Тъй е, обич, нека си помисли!
Истината ще ти кажа, рожбо,
съхна аз, прекършена, по тебе.
Как боли ме, как ме стрелка кръста,
дето ще е първата ти люлка!
Ах, кога ще дойдеш, рожбо моя?
На ясмин щом заухай плътта ти.
(Йерма става замислена и изтичва до мястото, където е бил Виктор, диша дълбоко, сякаш вдишва планински въздух, сетне отива в другата част на стаята, търси нещо и пак се връща, сяда и отново се залавя с шиенето. Почва да шие, забола поглед в един бод.)
ВТОРА КАРТИНА
Поле. Влиза ЙЕРМА. Носи кошница. Влиза ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
Добър и на тебе, хубаво момиче. Къде отиваш?
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
(развълнувана)
ПЪРВА СТАРИЦА.
Защо не?
(сяда)
Аз също носих ядене на мъжа си. Той е стар. Още работи. Имам девет деца, като девет слънца, но ни едно момиче и затова, както виждаш, търча от едно място на друго.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
Аз съм дъщеря на Енрике, овчаря.
ПЪРВА СТАРИЦА.
А-а, на овчаря Енрике! Познавах го. Добри хора са. Ставаш в зори. Потиш се, ядеш само хляб и умираш. Нито веселие, нито нищо. Празненствата - за други. Мълчаливи създания. Можех да се омъжа за един твой чичо. Но къде ти! Аз бях една въртифуста, продавах се за един резен пъпеш, за един празник, за една захарна торта. Сутрин заставах на портата, защото често ми се струваше, че чувам музика от бандури, която се отдалечаваше или приближаваше, а то било вятърът.
(Смее се.)
Ще ми се смееш. Имах двама мъже, четиринайсет деца, пет умряха и все пак не съм тъжна и бих желала да живея още много. Това казвам аз. Виж колко живеят смоковниците! Виж колко изтрайват къщите, а само ние, прокълнатите жени, се погубваме за нищо.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
(Задържа я.)
Защо да не може? Вие спечелихте доверието ми, като чу как говорите. Отдавна искам да си поприказвам с някоя стара жена. Защото искам да разбера. Да. Вие ще ми кажете...
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
(понижава глас)
Всичко, което знаете? Защо съм бездеткиня? Нима цял живот ще гледам птици или ще поставям изгладени перденца на моето прозорче? Не. Вие трябва да ми кажете какво трябва да правя и аз ще направя всичко, дори ако ме накарате да забода игли и в най-нежното място на моите очи.
ПЪРВА СТАРИЦА.
Аз? Аз не знам нищо. Легнах по гръб и почнах да пея. Децата идват като водата. Ех! Кой може да каже, че твоето тяло не е хубаво? Тръгваш само и на улицата те причакват. Ех! Остави ме, момиче, не ме карай да говоря. Минават ми много мисли, но не искам да говоря.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
Не потреперваш ли, когато се приближава до тебе? Не си ли като в просъница, когато доближава устните си? Кажи ми.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
(припомня си)
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
Той ме хвана през кръста и не можах да му кажа нищо, защото нямах сили да говоря. Друг път, бях четиринайсетгодишна, същият този Виктор (той беше голямо момче) ме взе на ръце и прескочи един ров, а аз така се разтреперах, та чак зъбите ми тракаха. Но това е, защото бях много срамежлива.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
Мъжът ми е друго нещо. Баща ми го избра и аз го приех. С радост. Това е голата истина. Още от първия ден, когато станах негова годеница, мислих вече... за децата... И се оглеждах в очите му. Да, но се виждах много малка, много послушна, сякаш самата аз бях дъщеря на себе си.
ПЪРВА СТАРИЦА.
Съвсем друго беше с мене. Може би затова не си родила навреме. Мъжете трябва да ни се харесват, момиче. Трябва да ни разплитат плитките и да ни дават да пием вода от тяхната уста. Така върви светът.
ЙЕРМА.
Твоят може, но не и моят. Аз мисля над много неща, над много и съм сигурна, че нещата, над които мисля, ще ги осъществи моят син. Отдадох се на мъжа си заради него и продължавам да се отдавам, за да го имам, но никога заради удоволствието.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
Не, празна - не, защото съм изпълнена с омраза. Кажи, аз ли съм виновна? В мъжа само мъжът ли трябва да се търси? Какво ще си помислиш, ако те остави в леглото загледана в тавана с натъжени очи, а той обърне гръб и заспи? За него ли да мисля или за това, какво сияйно нещо може да излезе от моята утроба? Аз не знам, но кажи ми ти, съжали ме!
(Коленичи.)
ПЪРВА СТАРИЦА.
Ех ти, разцъфнало цвете! Какво красиво създание си ти. Остави ме. Не ме карай да говоря повече. Не искам да говоря повече с тебе. Това е въпрос на чест, а аз ничия чест не искам да изпепелявам. Ти сама ще узнаеш. При всички случаи не трябва да бъдеш толкова наивна.
ЙЕРМА.
(тъжно)
За момичетата, които израстват на полето като мене, всички врати са затворени. Хората странят от тях и говорят с недомлъвки, намигвания, защото казват, че не трябва да знаят всички тези неща. И ти също, ти също мълчиш и си отиваш като някакъв мъдрец, който всичко знае, ала го не споделя с оная, която умира от жажда.
ПЪРВА СТАРИЦА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
Господ - не. На мене никога не ми е харесвал господ. Кога ще разберете, че не съществува? Хората, те трябва да се закрилят.
ЙЕРМА.
Но защо ми казваш това, защо?
ПЪРВА СТАРИЦА.
(отива си)
Макар че трябваше да има господ, та дори и мъничък, за да прати гръмотевици срещу мъжете с изгнило семе, които калят радостта на полетата.
ЙЕРМА.
ПЪРВА СТАРИЦА.
Добре, аз те разбирам. Не тъгувай. Чакай търпеливо. Още си много млада. Какво искаш да направя аз?
(Тръгва си. Показват се две момичета.)
ПЪРВА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
Такова е времето. Мъжете работят в градината с маслиновите дървета и трябва да им се отнесе ядене. Вкъщи остават само старите.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА НЕВЕСТА.
Аз бързам. Оставих детето да спи, а няма никого вкъщи.
ЙЕРМА.
Побързай тогава, момиче. Децата не трябва да се оставят сами. Имате ли прасета у вас?
ПЪРВА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ПЪРВА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
Да, но не си давата сметка какво е малко дете. Най-безобидната причина може да го затрие. Някоя игличка, една глътка вода.
ПЪРВА НЕВЕСТА.
Права си. Ще тичам. Това е, че не си давам сметка какво може да се случи
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
Ако имаше четири или пет, нямаше да говориш така.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
При всички случаи ние двете, понеже нямаме деца, живеем по-спокойно.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
А аз - да. Каква грижа! Наопаки, моята майка ми дава непрекъснато разни бурени, за да зачена, а през октомври ще отидем при светеца, казват, че пращал деца на тези, които се молят горещо. Майка ми ще се моли. Аз - не.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
Защото ме омъжиха. Всички се омъжват. Ако продължи така, ще останат неомъжени само малките момичета. Добре, освен това... едни се женят, преди още да отидат в църквата. Но старите жени държат упорито на всички тия неща. Аз съм едва деветнайсетгодишна и нито обичам да готвя, нито да пера. Добре, и тъй цял ден трябва да върша това, което не ми харесва. А за какво? Каква полза има мъжът ми, че ми е мъж? Защото същото, което правехме като годеници, го правим и сега. Старешки глупости.
ЙЕРМА.
Мълчи, не говори такива неща.
ВТОРА НЕВЕСТА.
Ти също ще кажеш, че съм луда, луда, луда!
(Смее се.)
Аз мога да ти кажа единственото нещо, което научих от живота: всички са се сврели в къщите си и правят това, което не им харесва. Колко по-хубаво се чувства човек на улицата. Поискам ли, отивам на потока или се качвам да бия камбаните, или пия лимонада с мастика.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
Разбира се, но не съм луда.
(Смее се.)
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
Май има нещо... Ето, ще занеса ядене на мъжа си.
(Смее се.)
Това трябва да се види. Колко жалко, че не мога да кажа на годеника ми, нали?
(Смее се.)
Е, отива си вече лудата!
(Тръгва си, като се смее весело.)
Сбогом.
ГЛАСЪТ НА ВИКТОР.
(Пее.)
Защо самичък спиш, овчарю?
Защо самичък спиш, овчарю?
Под вълнената моя черга,
би спал по-сладко и дълбоко.
Защо самичък спиш, овчарю?
(Йерма слуша.)
Защо самичък спиш, овчарю?
Под вълнената моя черга
би спал по-сладко и дълбоко.
Постеля ти е черен камък,
овчарю,
и скрежът бял е твоя риза,
овчарю,
а зимните тръстики сиви
са през нощите твоя одър.
Бориките иглички турят,
овчарю,
под твоето възглавие твърдо,
овчарю,
и ако женски глас дочуеш,
знай, този глас е на водата.
Овчарю, овчарю.
Какво ти иска планината,
овчарю?
Ех, планина с треви горчиви,
кое ли те, дете, погубва?
Май на жълтугата бодлите.
(Кани се да излезе и се сблъсква с ВИКТОР, който влиза.)
ВИКТОР.
(весело)
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
Да.
(Гледа го. Мълчание.)
Какво имаш тук?
(Сочи лицето му.)
ВИКТОР
ЙЕРМА.
(Става и се приближава до Виктор.)
Тук... на бузата, сякаш е изгорено.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
Така ми се е сторило...
(Мълчание.)
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ЙЕРМА.
(Потреперва.)
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
(Ослушва се.)
ЙЕРМА.
Стори ми се, че плаче дете.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
Тук има винаги много деца, които дохождат да крадат плодове.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
Значи, тъй ми се е сторило.
(Гледа го втренчено. ВИКТОР също я гледа и сякаш изплашен, навежда бавно поглед. Влиза ХУАН.)
ХУАН.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
(рязко)
ХУАН.
Не говоря за тебе, говоря за хората.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
Не. Ще поливам цяла нощ. Водата е малко - до изгрев слънце е моя и трябва да я вардя от крадци. Лягай и спи.
ЙЕРМА.
(покрусена)
З а в е с а
съдържание | второ действие
|