ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА КАРТИНА
Докато се вдига завесата, се чува пеене. Поток, на който перат ЖЕНИТЕ от селото. Перачките са застанали на различни места. Пеят.
В поточето студено
ти пояса пера,
като горещ ясмин е
безгрижния ти смях.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Мащерка съм засадила, гледам я, като расте. Който иска чест да има, нека се държи добре.
(Смеят се.)
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Известно е, че мъжът й е довел двете си сестри, за да живеят при тях.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Да. Бяха натоварени да се грижат за църквата, а сега се грижат за снаха си. Аз не бих могла да живея с тях.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Защото всяват страх. Приличат на онези големи корави листа, които поникват внезапно върху гробовете. Лицата им са като намазани с восък. Затворени са в своята несрета. Струва ми се, че готвят яденето си със зехтина от светилниците.
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
Бездеткините са такива, вместо да си седят вкъщи и да плетат дантели или да варят сладко от ябълки, предпочитат да се качват на покрива и да ходят боси в реката.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Коя си ти, та приказваш така? Тя няма деца, но вината не е нейна.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Деца има тая, която иска да ги има. Изнежените, слабите, преструваните нямат намерение да ходят с набръчкан корем.
(Смеят се.)
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
И се белосват, слагат си червило, заплитат си в косите олеандрови клончета и търсят други мъже.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Ние - не, но хората - да.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
Казват, че на два пъти я видели.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Да се приказва, не е грях.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Има едно нещо на света: това е погледът. Майка ми го казваше. Едно е, когато една жена гледа рози, и друго, когато гледа бедрата на някой мъж. Тя гледа.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Някой си, чуваш ли? Съвземи се накрай или искаш да викам по-високо?
(Смях.)
И когато тя не го гледа, защото е самотна и защото не е пред нея, той е пак пред очите й.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Всичко щеше да се оправи, ако имаха дечица.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
Всичко това са одумки на хора, които не знаят нищо за нейната съдба.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
В къщата им е ад. С всеки изминат час става по-лошо. Тя и зълвите, без да проронят дума, белосват по цял ден стените, мият медните съдове, духат и бършат чашите, мажат пода с олио, но колкото повече жилището блести отвън, толкова по-силно гори отвътре.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Той е виновен, той; щом един баща не създава деца, трябва да бди над жена си.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Вината е нейна, защото вместо език - има кремък в устата.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Какъв дявол ти се е замотал в плитките, та говориш така?
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
Тихо. Не виждаш ли, че насам идат зълвите?
(Шушукане. Влизат ДВЕТЕ ЗЪЛВИ на Йерма. Облечени са в траур. Почват да перат сред настъпилото мълчание. Чуват се хлопатари.)
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
Да, сега излизат стадата.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
(Вдишва дълбоко.)
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
А защо не? Всяко нещо си има свой мирис. Как обичам мириса на червената тиня, която реката влачи през зимата!
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
(Гледа.)
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Наводнение от вълна. Повличат всичко подире си. Ако зелените жита имаха разум, щяха да изтръпнат от ужас, когато ги видят да приближават.
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Вече излязоха всички, нито едно не липсва.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
Я да видим... не... Да, да, едно липсва.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
На Виктор.
(Двете зълви се изправят и гледат.)
В поточено студено
ти пояса пера.
Като горещ ясмин е
безгрижния ти смях.
Аз искам да живея
щастлива под снежеца
на този мил ясмин.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Ах ти, жена бездетна!
Гърдите сухи като пясък!
ПЕТА ПЕРАЧКА.
Кажи дали мъжът ти
е семето опазил,
водата, за да пее
под твойта бяла риза.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Дохождам на детето
да изпера бельото,
водата да се учи
на чистота и блясък.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
От планината слиза
мъжът ми да похапне.
Една ми роза носи,
в замяна три му давам.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Трябва цвят със цвят да се сберат, когато на жътварите кръвта суши горещо лято.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
И утробата на птици нощни да разпори,
щом на портата похлопа зъзнещата зима.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ШЕСТА ПЕРАЧКА.
(Показва се в горния край на потока.)
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ШЕСТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
И крила, и човка гълъбите да разтворят.
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
Плачеше детенце, син един.
ЧЕТВЪРТА ПЕРАЧКА.
И мъжете да пристъпват,
като че ранен елен е всеки.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
Радост, радост, радост
на корема кръгъл под самата риза!
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
Ах, горко на бездетния!
На жена с гърди от пясък!
ТРЕТА ПЕРАЧКА.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
ПЕТА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ВТОРА ПЕРАЧКА.
ПЪРВА ПЕРАЧКА.
ШЕСТА ПЕРАЧКА.
Моето дете зората
във престилката си носи.
(Пеят всички в хор.)
В поточено студено
ти пояса пера.
Като горещ ясмин е
безгрижния ти смях.
Ха, ха, ха!
(Размахват и удрят прането ритмично.)
З а в е с а
ВТОРА КАРТИНА
Къщата на Йерма. Свечерява се. ХУАН е седнал. ДВЕТЕ ЗЪЛВИ стоят прави.
ХУАН.
Казваш, че излезе преди малко?
(По-голямата сестра кимва с глава.)
Сигурно е на извора. Нали знаете, че не обичам да излиза сама.
(Мълчание.)
Можеш да слагаш масата.
(ПО-МАЛКАТА СЕСТРА излиза.)
Заслужил съм си хляба, който ям.
(Към сестра си.)
Вчера беше тежък ден. Подкастряха ябълковите дървета, а привечер се замислих защо влагам толкова труд, щом не мога да сложа ябълка в устата. До гуша ми е дошло.
(Прекарва ръка по лицето си. Мълчание.)
Оная не иде... Една от вас трябваше да отиде с нея, затова ядете на моята маса и пието моето вино. Моят живот е на полето, но честта ми е тук. А моята чест е и ваша.
(Сестрата навежда глава.)
Не се засягай.
(Влиза ЙЕРМА с две стомни. Спира се на вратата.)
От извора ли идеш?
ЙЕРМА.
ХУАН.
Вчера подкастрях дръвчетата.
(Йерма оставя стомните. Мълчание.)
ЙЕРМА.
ХУАН.
Трябва да наглеждам добитъка. Ти знаеш, че тая къща е на добър стопанин.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
И жената - своя. Не те моля да останеш. Тук имам всичко, което ми е нужно. Твоите сестри ме пазят добре. Ям мек хляб и извара, и печено агнешко тук, а горе в планината твоят добитък има росно пасбище. Мисля, че можеш да живееш спокойно.
ХУАН.
За да се живее спокойно, трябва да си спокоен.
ЙЕРМА.
ХУАН.
ЙЕРМА.
ХУАН.
Ти не ме ли знаеш какъв съм аз? Овцете - в кошарата, а жените - вкъщи. А ти често излизаш. Не си ли ме чувала да повтарям това непрекъснато?
ЙЕРМА.
Точно така. Жените - вкъщи. Когато къщата не е гробница. Когато столовете се чупят и чаршафите се износват от употреба. Но тук - не. Всяка нощ, когато си лягам, намирам леглото си още по-ново и по-блестящо, сякаш току-що е докарано от града.
ХУАН.
Самата ти признаваш, че имам право да се оплаквам. Имам причини да бъда нащрек!
ЙЕРМА.
Нащрек? За какво? С нищо не те наскърбявам. Покорна съм ти, а моето страдание го тая у себе си. И с всеки изминат ден ще става по-лошо. По-добре да мълчим. Аз ще се науча да нося кръста си, колкото мога най-добре, ала не ме питай нищо. Да можех да се превърна изведнъж в старица и устата ми да заприлича на измачкано цвете, щях да ти се усмихвам и да споделям твоя живот. А сега, сега ме остави с моята мъка.
ХУАН.
Говориш така, че не те разбирам. Не те лишавам от нищо. Пращам да ти купуват в съседните села всичко, което ти харесва. Аз си имам свои недостатъци, но искам да живея с тебе мирно и спокойно. Когато не спя вкъщи, искам да бъда сигурен, че ти също спиш.
ЙЕРМА.
Ала аз не спя, не мога да спя.
ХУАН.
ЙЕРМА.
(С усилие; гледа втренчено мъжа си.)
Да липсва ми.
(Мълчание.)
ХУАН.
ЙЕРМА.
Но аз не съм „ти“. Мъжете си имат свой живот: добитъка, дръвчетата, разговорите, а ние жените имаме само децата и грижата за тях.
ХУАН.
ЙЕРМА.
Не искам да се грижа за чужди деца. Струва ми се, че ако ги прегърна, ще ми се вкочанят ръцете.
ХУАН.
Полудяла си от мъка, не мислиш какво вършиш и упорито искаш да си разбиеш главата.
ЙЕРМА.
Срещу една скала, която се нарича подлост, а тая скала трябва да бъде кошница с цветя или сладка вода.
ХУАН.
Когато съм до тебе, чувам да говориш само за тревоги и огорчения. В края на краищата трябва да се примириш.
ЙЕРМА.
Аз не дойдох между тези четири стени да се примирявам. Когато ми притегнат главата с кърпа, за да не ми се отваря устата, и свържат ръцете ми в ковчега, тогава чак ще се примиря.
ХУАН.
ЙЕРМА.
Искам да пия вода, а няма нито чаша, нито вода; искам да се изкача на хълма, а нямам крака; искам да обшия моите фусти, а не виждам конци.
ХУАН.
Там е злото, че ти не си жена на място и търсиш да опропастиш един безволев мъж.
ЙЕРМА.
ХУАН.
Не ми се нрави хората да ме сочат с пръст. Затова искам да видя тая врата затворена и всеки в своята къща.
(ПО-СТАРАТА СЕСТРА бавно влиза и се приближава към долапа.)
ЙЕРМА.
ХУАН.
Но може да излежда грях.
(Влиза ДРУГАТА СЕСТРА, запътва се към стомните и напълва от тях една кана.)
(Хуан понижава глас.)
Аз нямам сили за тия неща. Ако те заговорят, затвори си устата и мисли, че си омъжена жена.
ЙЕРМА.
(Изненадана.)
ХУАН.
Всяко семейство има чест, а честта е бреме, което носят всички.
(ПО-МАЛКАТА СЕСТРА излиза бавно с каната.)
Тя е невидима и крехка, но тече с кръвта в нашите вени.
(ДРУГАТА СЕСТРА излиза тържествено, сякаш на процесия, с чаша в ръка. Малчание.)
Извини ме.
(Йерма гледа мъжа си, той вдига глава и среща погледа й.)
Обаче ти ме гледаш така, че не трябва да ти казвам „извини ме“, а да те заставя да се подчиниш, да те затворя, затова съм ти мъж.
(ДВЕТЕ СЕСТРИ се показват на вратата.)
ЙЕРМА.
ХУАН.
Хайде да ядем.
(СЕСТРИТЕ излизат.)
Чу ли ме?
ЙЕРМА.
(Кротко.)
ХУАН.
ЙЕРМА.
(като насън)
Ах, каква ливада от пепел и мъка!
Ах, каква врата затворена за красотата!
Моля се за син един да страдам,
а ми вятърът предлага сам гергини
жълти, сякаш на луна заспала.
Двата мои извора от топло мляко
като два жребци по тялото ми тичат
и на мойта мъка клоните огъват.
Ах, под мойте дрехи ненки слепи!
Гълъби без белота и без очи!
Ах, пленена кръв със колко болка
в моя врат сега оси забожда!
Ала трябва, моя рожбо, ти да дойдеш,
че водата дава сол и плод - земята.
И утробата ни крехки рожби пази,
както носи облакът дъждеца нежен.
(Гледа към вратата.)
Мария! Защо минаваш толкоз бързо край моята врата?
МАРИЯ.
(Влиза с дете на ръцете.)
Правя го, когато съм с детето... понеже винаги плачеш!
ЙЕРМА.
Имаш право.
(Взема детето и сяда.)
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Как да не се вайкам, като виждам тебе и другите жени, къщите им пълни с цветя, а себе си - ненужна сред толкова красота!
МАРИЯ.
Но ти имаш друго. Ако ме послушаш, би могла да бъдеш щастлива.
ЙЕРМА.
Жена от полето, която не ражда деца, е ненужна като сноп бодили, дори е зла, макар божията ръка да е оставила и мене като този бурен.
(Мария прави движение, сякаш да си вземе детето.)
Вземи го, при тебе му е по-добре. Изглежда, аз нямам майчински ръце.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
(Става.)
Защото ми е дошло до гуша. Защото са ми дошли до гуша да ги имам и да не мога да помилвам с тях собствено дете. Защото съм обидена, обидена и унижена безмерно, като виждам как житата поникват, как изворите непрестанно бълбукат, а овцете ягнят стотици агнета и кучките се окучват,
и сякаш цялото поле се е надигнало да ми показва нежните си създания, сладко заспали, докато аз чувствам, че ме удрят два чука тук, където би трябвало да ме щипе устата но мое дете.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Вие, жените с деца, не можете да разберете онези, които нямат. Вие сте свежи, безгрижни като оня плувец в прясна вода, който не сеща, че е жаден.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Ще свърша, като повярвам, че аз самата съм мое дете. Почти всяка нощ слизам да туря сено на воловете - преди не го вършех, защото не е женска работа - и когато минавам през тъмния навес, крачките ми отекват като крачки на мъж.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
По-скоро мъртва и без покривало ще ме видят, ако някой път ги заговоря.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Измислят какво ли не. Хора, които нямат чиста съвест, мислят, че може да ми хареса друг мъж, а не знаят, че дори да ми хареса някой друг, честта стои на първо място в нашия род. Те са като камъни на пътя ми. Но не знаят, че ако поискам, мога да се превърна в буен поток и да ги отнеса.
(ЕДНА ОТ СЕСТРИТЕ влиза, взима цял хляб и излиза с него.)
МАРИЯ.
Въпреки това мисля, че твоят мъж те обича.
ЙЕРМА.
МАРИЯ.
Какви мъки търпиш, какви мъки! Но спомни си за страданията на божия син.
(Стоят пред вратата.)
ЙЕРМА.
(Гледа детето.)
МАРИЯ.
ЙЕРМА.
Знаеш ли, че има твоите очи? Видяла ли си?
(Плаче.)
Има същите очи като твоите!
(Йерма избутва леко МАРИЯ и тя излиза мълчаливо. Йерма се запътва към вратата, през която излезе мъжът й.)
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
(Обръща се.)
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
Нека ме почака, макар и късно, ще дойда!
(Влиза ВИКТОР.)
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВТОРА НЕВЕСТА.
(съучастнически)
Е, после ще ти донеса блузата.
ЙЕРМА.
Когато искаш.
(НЕВЕСТАТА излиза.)
Седни.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
(Вика.)
ВИКТОР.
Дойдох да се сбогувам.
(Трепва едвам, но пак възвръща спокойствието си.)
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
Да. Много стар.
(Мълчание.)
ЙЕРМА.
Хубава правиш, че напускаш нашия край.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
Навред е същото. И овцете са същите, и вълната им е същата.
ЙЕРМА.
За мъжете - да; но ние жените сме други. Никога не съм чувала някой мъж, когато яде, да каже: „Колко хубави ябълки!“ Вървите към вашата цел, без да обръщата внимание на красотата. За мене мога да кажа: омръзна ми водата на тези кладенци.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
Аз живях честно.
(Мълчание.)
ЙЕРМА.
Живееше честно. Като момче веднъж ме взе на ръце, помниш ли? Не се знае какво може да се случи.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
Някои неща не се променят. Има неща, затворени зад стените, които не могат да се променят, защото никой не ги чува.
ВИКТОР.
Така е.
(Показва се ВТОРАТА СЕСТРА и се запътва бавно към вратата, където остава неподвижна, осветена от последния светлик на залеза.)
ЙЕРМА.
Но ако излязат внезапно и се развикат, ще изпълнят целия свят.
ВИКТОР.
Това няма да ускори нищо. Ровът си е на мястото, овцете - в кошарата, месецът - на небето, а мъжът - зад своя плуг.
ЙЕРМА.
Каква по-голяма мъка от тая да не можем да усетим мъдростта на старите!
(Чува се протяжният и тъжен зов от роговете на пастирите.)
ВИКТОР.
ХУАН.
(Влиза.)
ВИКТОР.
ХУАН.
ВИКТОР.
ХУАН.
(към Йерма)
ЙЕРМА.
ВИКТОР.
(към Йерма)
ЙЕРМА.
ХУАН.
(доволен)
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
Плодът отива в ръцете на трудолюбивия.
(Сестрата, която стои пред вратата, влиза вътре.)
ХУАН.
ЙЕРМА.
(печална)
Земята е голяма
(мълчание)
ХУАН.
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
Господ да те чуе! Много здраве!
(Виктор тръгва да излиза, но Йерма прави някакво движение и той се обръща.)
ВИКТОР.
ЙЕРМА.
(отчаяна)
ВИКТОР.
Благодаря.
(Излизат. Йерма гледа опечалено ръката си, която бе подала на Виктор, после се запътва бързо наляво и взима един шал.)
ВТОРА НЕВЕСТА.
ЙЕРМА.
Хайде.
(Излиза предпазливо. Сцената е почти тъмна. Влиза ПЪРВАТА СЕСТРА и носи свещ; сцената трябва да е осветена само от естествената светлина на свещта. Отправя се към дъното на сцената и търси Йерма. Прозвучават роговете на стадата.)
ПЪРВА ЗЪЛВА.
(тихо)
ВТОРА ЗЪЛВА.
(по-силно)
ПЪРВА ЗЪЛВА.
(приближава се до портата и властно вика)
З а в е с а
първо действие | съдържание | трето действие
|