прикована към земята
Горещата страст на прецъвтяло дърво съм.
Безнадеждно изгубено куче, евтина
платена на този, който като слънцето,
не напусна дома си в правилния момент.
Звъня настойчиво и чукам на затворена врата.
Не знам как да прекрача прага и да се събудя в поле.
Не знам как да премина от съня в действителността.
I AM THE TOWER INTO THE HEAVENS
Bronislava Volková
chained to the earth
I am the warm passion of a withered tree.
I am a bitterly stray dog, I am the cheapness
paid to the one who, like the sun,
did not leave his house at the right moment.
I sound an alarm and knock on a closed door.
I don’t know how to cross the threshold and
dream wide in a field.
I don’t know how to exceed a dream and become
a reality.
![Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]](../../../img/litclub3.gif)