Когато в началото на септември Емилиян Николов ме покани да участвам в журито на този конкурс, като ми обясни, че ще бъда колега на трима студенти от българска филология, и на Борис Минков, аз се съгласих без колебание. Конкурсът явно щеше да наблегне на идеалните си цели, защото за журито не бяха предвидени хонорари, а наградният фонд бе символичен. Пусто любопитство - оказа се, че трябва да изчетем общо 101 разказа, пристигнали след тримесечен срок от обявяването на конкурса на сайта на "Бодил" (http:\\bodil.bg) и месец след рекламата в "ЛВ". Добър интерес, струва ми се.
Когато се събрахме да решим кого да отличим, оказа се, че сме на различни мнения, затова и даваме прозрачност на вкусовете си чрез кратките изложения на всички журирали конкурса.
Мога да кажа спокойно, че Влади и Емилиян твърдо бяха решили да наградят някакъв разказ на име "Самодива", както и една история за рицар. Вторият направо го бях прескочил след първото изречение. Единият от тези разкази може да откриете наоколо. Борис Минков настоя на "Книжовникът" и на двата разказа на Тео Чепилов. Както и на разказа на Иван Сухиванов, който ми хареса и на мен. Аз пък рекох, че без награда за Деян Димов и Димитър Димитраков не мирясвам. Като капак добавих, че нещо има и в едно "Коледно прасе", което изглеждаше твърде хумористично на колегите ми, както и на "Карастоянката", която им беше пък наивна. "Коледното прасе" го понесоха по-трудно, въпреки че ги обеждавах как във Видинско е нещо нормално да мислиш и пишеш така. В крайна сметка кандисах да уравновесим везните като отличим и "Белият гълъб" - вижте го и ще разберете как уравновесява той нещата.