Китайски специализанти от Пекинския университет превеждат съвременна българска литература във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Мирена Пацева

През академичната 2025/2026 шестима китайски специализанти от Пекинския университет със самостоятелно ниво на владеене на българския език имаха задача за превод на съвременна българска литература във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охрдиски“. Част от задачата беше да изберат сами автора и конкретния текст. Те прегледаха доста текстове от учебната антология Страници от българската литература, предназначена за чужденци със самостоятелно и свободно владеене на български език, Литературен вестник и списание Култура. Спряха се на разказите на Здравка Евтимова – Приемане, Сряда и Обувки, стиховете Вместо йога на Амелия Личева, Бъди какъвто си! на Александър Петров, Телефон на Бойко Ламбовски и фрагменти от Не казвай нищо, нека продължа да ти говоря на Момчил Николов и от Срещи с бъдещето на Блага Димитрова.

Всеки от специализантите представи пред групата избора си, новата лексика, идиоми и трудни и неясни моменти. Аз направих паралелно същото за всеки текст, защото те не винаги могат да разпознаят идиоми като да имаш да вземаш или необичайни за тях употреби на познати думи като на ти в смисъл на „вземи“. Студентите имаха и задачи, свързани с перцепцията на текста като коментари за заглавия, формулиране на основни теми и подреждането им по значимост.

Помолих за съдействие преподавателката им от Пекинския университет, завършила магистърската програма Преводач-редактор на ФСФ на СУ, Джен Яни с българското име Илияна. Тя с готовност се ангажира да проследи преводите и да предложи финални корекции. Без нейното участие нямаше да имам смелостта да предложа преводите за публикация. Тя също насърчи специализантите да изпратят текстовете си и в китайски медии. Накрая студентите споделиха впечатленията си, като отговориха на въпроси за рефлексия върху задачата, илюстрирани тук:

Как избрахте текста за превод? Какво ви привлече към него?

Избрах разказа Обувки на Здравка Евтимова, защото още при първото четене ме впечатли неговата проста и много силна емоционалност. Историята не разчита на големи събития, а на малки жестове — споделено кебапче, различни обувки, желание за сладолед. (П)

Избрах стихотворението „Вместо йога“ на Амелия Личева, защото ме привлече силният емоционален заряд, експерименталният език и дълбоката философска мисъл. То комбинира прости предмети с големи символи. То е силно, автентично и близко до човешкия опит, което ме накара да пожелае да го преведа за китайския читател. (М)

Кои моменти в текстовете ви се сториха най-български (бит, хумор, житейска философия, исторически моменти)? Как се справихте с превода им, за да бъдат разбрани от китайския читател? Дайте пример.

Най-български ми се сториха моментите, свързани градската среда и житейските представи на хората. Например изразът пред пети райсъвет има връзка с определен исторически период в България. Тъй като китайският читател няма да разпознае тази институция, в превода използвах по-разбираем израз – 民政婚姻登记处 - служба за граждански брак. (Н) Друг културен елемент беше пълно 6. Реших да запазя числото „6“ в превода, вместо да го заменя с китайска оценка, за да се усети особеността на българската образователна система. От контекста става ясно, че това е най-високият успех. (Н)

Имаше ли думи, изрази или ситуации, които нямат точен еквивалент на китайски? Каква стратегия използвахте – буквален превод, обяснение, търсене на функционален аналог? Дайте пример.

Да, много. Например: ни в клин, ни в ръкав. Този идиом означава нещо казано неочаквано и без връзка с разговора. В китайски няма такъв израз, затова го преведох като: 没头没脑地嘟囔了一句 (Той промърмори нещо неочаквано.) Това не е буквален превод, но предава функцията и тона. (П) Използвах бамбукова пръчка — познат китайски образ за слаб, висок човек, за да опиша върлина. (Е)

Различен ли е ритъмът в българския и в китайския език? Как се отрази това на превода ви? Жертвахте ли точността, за да запазите „музиката“ на текста, или обратно?

Да, ритъмът е много различен. Българският език позволява по-дълги и сложни изречения, докато китайският предпочита по-кратък и по-концентриран ритъм. Понякога леко променях думите, за да запазя плавността и „музиката“ на текста на китайски. (М)

Коя беше най-трудната част от превода, най-голямото предизвикателство: разбирането на оригинала, намирането на точни думи на китайски, общото звучене на китайския текст?

Най-трудно беше не самото разбиране на текста, а намирането на естествено звучене на китайски. Особено при поезията и песенния текст беше трудно едновременно да се запази смисълът, ритъмът и емоцията. (Н). Също така културните препратки изискваха допълнително проучване и внимателни бележки под линия. (З) Най-голямото предизвикателство беше балансът между точност и художествена красота – да не загубя смисъла, но и да звучи естествено на китайски. (М.)

Доколко вашето разбиране за света се повлия от превода на българска литература?

Преводът ми помогна да разбера по-добре българското общество, особено отношението към семейството, образованието и личната свобода. Осъзнах също, че много емоции и житейски проблеми са универсални, независимо от езика и културата. (Н) Преводът ми помогна да разбера българската литература като емоционално наситена, философска и близка до човешкия опит. Научих се да виждам света по-емоционално, да разбирам малките детайли и силните емоции. (М.)

Ако трябва отново да превеждате съвременна българска литература, какво по-различно бихте направили?

Бих обърнала още повече внимание на разговорната реч и културния контекст.. (Б.) … бих се опитала да бъда по-смела в превода. (З) На някои места вероятно бих направил текста още по-сбит, защото китайският език често постига по-силен емоционален ефект чрез краткост. (П)

Преводи:

Здравка Евтимова, „Приемане“, пр. Дзян Юдзие (Елисавета)

Амелия Личева, „Вместо йога“, продължа да ти говоря“, пр. МАО Ифей（Марина)

Александър Петров, „Бъди какъвто си!“, пр. Чън Джъю (Надежда)

Бойко Ламбовски, „Телефон“, пр. Чън Джъю (Надежда)

Здравка Евтимома, „Сряда“, пр. Уан Юциен (Бояна)

Здравка Евтимова, „Обувки“, пр. Джоу Куейю (Преслав)

Момчил Николов, из „Не казвай нищо, нека продължа да ти говоря“, пр. МАО Ифей（Марина)

Блага Димитрова, из „Срещи с бъдещето“, пр. Уан Сяоин (Зорница)

Публикация в електронното издание „Литературен клуб“ (https://www.litclub.bg и https://www.litclub.eu) на 31 май 2026 г.